| петък, май 25, 2007 |
|
Беше валяло през нощта.Започна към 2,продължи около час.Нощният дъжд се засилваше и хаотично удряше листата на дърветата през лицето.Луна нямаше,нито даже облак.Просто се изливаше сякаш бе кофа с вода, с типичния си грациозен и в същото време забързан начин.
Един кичур беше застанал между веждите й.Тя отвори очи и с досада го премести.Беше сутрин,но дори късният час не можа да я накара да стане.Лежа в една поза около час,със затворени очи,но будна.В съзнанието й се запремятаха сякакви образи и картини,спомени.Стомахът й се сви и лицето й се намръщи.Хладни тръпки я побиха,усети ги изпов завивката.Беше се увила почти през глава.Имаше една миниатюрна дупка за въздух и тя си помисли колко нужен и е той.Страхуваше се.Изпитваше тих ужас от мисълта,че всичко може да се повтори.Дори не искаше да мисли за това.Но винаги го правеше.Тя е от онези хора,които оценяват всичко чак когато го загубят.Докъто го имат чезнат в мъка при мислите за неговото погубване.Мразеше тази си черта,но не можеше да я прогони.Дори и там,под завивката,тя пак си мислеше разни неща.В същото време си забраняваше да го прави и често разтърсваше глава и стискаше очи.Мечтаеше да не й пука за нищо,за никой.Но не беше такава.Колкото и да се опитваше и да си обещаваше да постъпи по един начин,винаги постъпваше по друг и се разочароваше от себе си.Обещала си беше да постъпи така ,както бе постъпено с нея,не веднъж,но нямаше силите да го направи.Знаеше колко ужасно е.Особено когато ти пука.От край време се стремеше да не дава воля на чуствата си вече,независимо за какво се отнася.И го постигаше.Удивително,но се получаваше.Дори се чустваше по-добре.
Лежа така още няколко минути,след това се надигна и махна завивката от главата си.Погледна часовника-12.30.Седна в леглото и се огледа-беше сама в стаята,оттатъка не се чуваше и звук.Обу чехлите си и се затътри към кухнята.Седна тежко на стола до терасата и си сипа кафе в дълбока ,керемидено-червена чаша.Разплиска няколко капки,които се свлякоха надоли по показалеца й.Намръщи се от допира на горещото кафе.Тази реакция не й беше чужда тази сутрин.Отпи от кафето и се загледа през прозореца на кухнята.Розите на съседната терасата бяха увехнали вече,а преди няколко седмици така мечтаеше да има поне една от тях.Замисли се струва ли си вече да поема каквито и да било рискове,независимо за какво се отнася.Обичаше да е сама,беше го казвала вече.Сърцето й бе свикнало да тупти само,нямаше да му навреди да продължи да го прави.Или щеше?Но на нея й беше безразлично вече,не усещаше самотата така както преди.Дори се усмихна леко,не подозираше,че ще го постигне тази сутрин.Опипа джоба на жълтото горнище,с което се беше наметнала.Там се мъдреше телефонът й,но нямаше и следа от вибрация.Никакви съобщения.Усмихна се отново,този път мрачно.Май вече разбираше както става.Но не се учуди.Да не би да си е мислела ,че предният път ще е последен?Прихна.Обзе я лудешки смях.Наистина ли се самозалъгваше?Разбира се ,че не.Беше наясно от отдавна.Просто въпрос на време.
-Въпрос на време.-хладно измърмори тя и с изненада откри,че чашата и беше наполовина празна.Също както сърцето й.
|
posted by Amaya @ 3:09 сл.об.   |
|
|
|
