събота, август 11, 2007
Така...не е нужно заглавие.
Искам просто да кажа това,което имам да казвам на един много специален за мен човек.Явно е ,че избягваме да говорим за това,когато сме очи в очи,явно така ще е по-лесно и за двете ни.
Вярно е,че всичко започна когато аз бях на около седем.Да,тогава наистина ти беше щуро хлапе,с много играчки и скъпи неща,които признавам,грабнаха окото ми в началото.Радвах се ,че се запознахме тогава,когато ти слезе до лоста пред блоковете ни не знаех коя си,не тя бях виждала и не разбирах ,че ще спечеля приятелка за цял живот.Смеехме се постоянно,помниш ли?Започнахме всеки ден да се виждаме,дори се карахме са глупости понякога и веднага след това се сдобрявахме.Сега ще си кажем с усмивка ,че бяха детински истории.И наистина са си такива,но са и много скъпи.Много ценни и запомнящи се.
Всъщност оттогава изминаха 8 години.Цели осем години поддържахме връзка,която би била трудно осъществима при други хора.Но я имаше.Наистина,банално звучи ,но какво ли не сме правели заедно?Не се сещам за такова нещо.Помня и най-незначителните на пръв поглед случки.Онзи път,когато донесе общия дневник вкъщи беше след голямото "отчуждаване",нали?Много ме болеше,докато четях какво ми беше написала тогава там и сама осъзнавах колко права беше.Изпитвах съвсем същите неща тогава,чувствах вина за "ти-знаеш-кое" и просто нямах сили да те гледам в очите повече.Вероятно наистина не сме си обръщали внимание,новата ти компания те погълна и се отдалечи малко по малко.Усещах го,но и в същото време те разбирах,новите неща ти бяха интересни.Както е и за всеки човек.
Не те виня за нищо,знаеш го.Понякога се чудя дори какъв невероятен късмет имам с теб като приятелка.Намери сили да простиш за нещо,за което аз самата все още не съм намерила сили да превъзмогна и да простя чисто и просто на себе си.Искам да знам,дали наистина си ми простила,не по онзи начин-на думи и увещания,а по онзи другия-със сърцето.Страшно се надявам да е така,но дори и да не е напълно аз ще те разбера.Дори се чудя как намери сили да простиш и до тази степен.Наистина съм късметлийка с теб,знаеш ли?
Разбира се,че всичко ми липсва.Всичко.Разходките в горещините,ровенето из интернет,"кракета"....Неща,твърде обикновени на пръв поглед,но толкова специални за нас самите.И хубави.Преди бяха,сега още ли са?Мисля,че да.Просто чувствам ,че прекалено дълго отлагаме този разговор,не мислиш ли?Убедена съм в това.Има толкова неща,за които трябва да си поговорим,неща,за които да си спомним.Може би имаме нужда от време,да прекараме известно време заедно,както преди.Мисля,че ще ни се отрази добре.Трудно ми беше да започна да го пиша това,надявам се да го прочетеш час по -скоро.И се надявам да ме разбереш,мисля че и ти си съгласна с това,което казах до тук.Наистина се случиха много неща от времето когато бяхме "безгрижните най-добри приятелка,често бъркани за сестри".И доста неща се промениха.Ако се вгледаш,ще разбереш че е така.Не мисля ,че сме влошили нещата съзнателно,може би му е дошло времето да се отдръпнем една от друга.Или пък е просто един дълъг период,след който може би ще следва още по-здраво приятелство.Как мислиш ти?За момента аз самата не съм сигурна.
Просто исках да ти кажа ,че все още те чувствам по същия начин,както от преди осем години.Е,не като "щуро хлапе",знаеш какво искам да кажа.Познаваш ме достатъчно.Просто мисля,че всичко се дължи на промяната и у двете ни.Самия факт ,че не говорим за това лице в лице,а си пишем послания по дневници и сайтове,значи че или нямаме смелостта да прозрем какво всъшност се случва,или просто отлагаме нещо ,което бавно и сигурно се развива.Наистина мисля,че дойде времето за доста обширен разговор.Като онзи миналата година в Маноле,помниш ли?Помниш ли времето в Маноле?Беше толкова хубаво,въпреки малката караница тогава.Или пък на Балкана,пак се скарахме,помниш ли?Това ми подсказва,че преди сме се карали защото сме се обичали много и сме държали на една друго.Скоро да сме се карали за нещо тъпо и незначително както преди?Не.Мисля,че наистина не сме същите и сме се отдалечили една от друга.Както се казва -толкова сме близо,а в същевременно толкова далече.Искаш ли да променим всичко това и да се върнем осем години назад?
Ава,не съм съвсем същата каквато преди,но не съм и прекалено променена.Същото се отнася и за теб,мисля.Затова просто...съжалявам за всичко.


И все пак....Would you jump with me?
posted by Amaya @ 12:43 сл.об.  
0 Comments:
Публикуване на коментар
<< Home
 
About Me


Name: Amaya
Home: Пловдив, Bulgaria
About Me:
See my complete profile

Previous Post
Archives
Links
Template by
Free Blogger Templates