сряда, август 30, 2006
Мразя,когато става така :(

Ето ,дойде срядата.И майка ми си тръгна.Това е може би едно от най-гадните чувства.Все пак когато прекара повече време тука свиквам всеки ден да съм с нея и когато дойде време да се прибира ми става много ,много кофти.Разбираемо,може би.Та,да изясня нещо.Майка ми идва няколко пъти в седмицата ,защото живее в съседния квартал.Нямам нищо против това и не е плод на някаква семейна трагедия,споко.Живее с втория ми баща,когото обожавам ;).Но винаги когато си тръгва ми става адски тъжно.Все пак ми е майка.Винаги съм искала да я виждам когато пожелая...Тъпо,тъпо,тъпо.Тя също винаги се натъжава..Но стига съм ви занимавала с това.
Ммм...мисля да отида да си похапна дюнер,или може би нещо друго.Коремът ми дава отзиви да бъде навестен чрез консумация...Тъй ще направя.
posted by Amaya @ 6:26 пр.об.   0 comments
вторник, август 29, 2006
Моите приятели-закъде без тях
Тази тема я посвещавам на моите дружки-хората,на които мога да разчитам и мнгого обичам :).
Елена-изключително добър и забавен човек.Понякога може да те тръшне на земята от лафове :).Много си я обичам и държа на нея.Надявам се и тя да изпитва същото и пожелавам много късмет в танците,макар че не и е нужен,тя може да се справи със всичко.Елии,с теб съм и те обичкам!
Гергана-момичето си "ходи по тавана" :) .Страшно забавна и винаги може да се разчита на нея.Луда глава като мене.Всичко,което съм искала да и кажа,съм го направила :).Тя е дъ бест фор евър!Винаги се опитва да ме развесели и ме разбира.Всъщност не мога да изразя колко си я обичам.Герии,обичам те,шматке,даваи все така!
Десислава-това момиче е един от малкото хора ,с които мога да прекарам наистина прекрасно.Когато кръстосваме пътищата с нея,времето ни минава неусетно и изключително приятно.Десиии,душа,знаеш 4е те обичам,ама аз пак да си го кажа-оби4ам тее! :Р
Мария-бяхме в една група в детската градина.И се запознахме отново на курсовете(мразя ги ,мразя ги,мразя ги).Супер забавен и открит човек.Единственото нещо ,което ме караше да ходя всяка събота на курс бяха тя и Десито,защото ми е страшно забавно с тях.Мимз,страхотна сии,давай все така.Обичам те!
Ханна-на един акъл сме,може би.Забавна .но и малко стеснителна.Ханна е точен човек и много я уважавам-главно за у4астието и в 4асовете по Бг и литература :).Шегувам се.Ханна си е Ханна.Обичкам те,човекоо!
Русалия-преди бяхме много по-близко,но сега нищо не ни пречи да си спомняме с усмивка предишните ни лудории.Единственият човек ,който ме е разбирал безпогрешно.Обичкам,те,Сал:)
Цецо-луд, луд,луд.Тва мога да кажа за него.Забавен и винаги трябва да се вслушва във филмите,които му предлагам да гледа :Р
Пешо-отскоро го позавам (е,не чак толкзо скоро),но си ме кефи човека :Р.Луда глава като мене,обича да се бъзика с кой ли не.Шамане,стой си такъв.;) и за догодина си вземи Райд макс за хебарките на село :Д
Живко-Живко си е Живко.Лудак :Р,запалих го по Крейдъл ъф Филт :Д.Мъртъвко,ю рул!

Това са моите най-близки приятели.Надявам се и в бъдеще отношенията ни да се запазят.Обичам ви ,хорааааааа,без вас съм за никъде!{}
posted by Amaya @ 1:45 пр.об.   4 comments
събота, август 26, 2006
Поредният еднообразен ден...
Не можах да спя пове4е.Два кощмари ми дойдоха в множко,притова един след руг.Отказах се да правя нови опити за дремене,защото ми омръзна да сънувам прростотии и да скачам 2 педи от леглото във финалният момент.Е,първият сън ,който сънувах беше невероятен.Сънувах как с майка ми гледахме звездопад с още мн други хора-непознати.То пове4е прили4аше на фойерверки този свездопад и най-интересното беше ,че бяхме на въздъшно легло във небето...Появиха се три луни,звездите се разпръскваха и падаха като прах,блестящ и великолепен прах.:))Няма да си хабя времето за другите два КОШМАРА...Наистина се стресирах по тях.
Сега си свалям филм,трябва да го направя на диски да го гледам на двд-то,което в4ера получих.:)(парти)
И като гледам днес пак ще е топло...и пак ще прекарам по един и същ начин.Майната му на всичко,отивам да закускообядвам:Д:Д.Чао засегаа

posted by Amaya @ 1:00 пр.об.   0 comments
четвъртък, август 24, 2006
Пфу...горещина



Мда ,наистина е много топло.Или може би на мен ми е горещо...Незнам ,но сякаш изгарям отвътре...Бях до Кауфланд и си купих...чанта :))).Понякога на човек му е нужно да си самоподари нещичко-действа като мехлем за душата.
Всъщност обичам студа.Чувствам се по-добре ,когато ми е студено.Когато съм със горнища и хубави якета.Незнам,може би повече се харесвам в този си вид.Обичам и когато навън е навалял много сняг.Всичко изглежда тъй чисто...Харесва ми да лежа на леглото под прозореца в моята си стая и да гледам как снежинките падат от иначе бялото небе.Толкова ми харесва да ги гледам как падат грациозно,изведнъж вятърът ги подхваща и започват да се въртят лудешки в кръг,след което отново се успокояват и изчезват от погледа ми.Кагато съм навън през зимата и вали сняг разглеждам снежинката и се любувам на това колко е съвършенна.Нейният живот е тъй прекрасен.И твърде кратък за да изпита каквито и да било болки и разочарования.Все пак това е просто замръзнала вода,нали?Просто начинът ,по-който е замръзнала ми харесва.В чудновата форма.Като бяхме малки правихме снежинки от хартия и ги залепяхме на прозорциите на ласните стаи.Приличаха повече на звезди :).Също обичам когато почти няма слънце.Обожавам вятърът.Сякаш тои отвейва всичките ти грижи и лоши мисли.Освобождава духа ти се чувстваш някак пречистен.Поне аз се чувствам така.Относно времето това са нещата ,които обичам-зима,облаци,сняг,дъжд и вятър...Няма нищо по-хубаво от прохладно време на саме със себе си...

posted by Amaya @ 11:18 пр.об.   1 comments
Музиката :)

Музиката за мен е не просто нещо,което дрънчи в нечии уши.Тя е средство за разпускане и отмора,нали? :-)Всеки човек харесва различни стилове музика и това може би се дължи на различията на характерите.За някои метълът например е безумно и ненужно "дращене" и "крещене".Дори скоро четох някъде че го определят като "звучна оригня в лицето на нацията",което просто ме тръшна на земята,образно казано.За други хора той е може би наи-разпускащото и прекрасно нещо ,което съществува.Смисълът на самите текстове кара тези хора да се замислят за живота си,за проблемите си,дори в много от случаите им помага да ги разрешат.Познавам такива хора.Една моя много много близка приятелка се самонарани под звуците на барабаните и китарите.Може да кажете "Ето какво причинява тази "оригня" на хората,които я слушат".Но не музиката беше причината тя да го направи,просто в този пероид е плувала в проблеми,незнаейки как да се измъкне от тях.Музиката вероятно и е дала сила да се нарани.Сила,която по-късно я развесели и тя видя ,че не всичко е тъй черно и мрачно както си го представяше.Та,разказвам всичко това ,за да обоснова мнението си за силата на музиката.Не говоря само за метълът като любим мой стил например.Хората се женят на фона на любима песен,правят любов на фона на любимия си стил,дори и деца се реждат с незабравимите песни.Когато чуеш дадена песен,тя може да те развесели,както и да те натъжи.Но все пак те кара да изпиташ някакви чувства,нали?
Определят музикантите като хора,ламтящи за пари и слава.ОК,нека поговоря за писателите.Сред тях има невероятни гении ,написали слова ,които дълбоко пропиват в кожата ти,в душата и сърцето ти.Някои хора плачат докато четат любима книга,други не заспиват ,улисани в страниците на поредният солиден том.Не е ли същото и с музикантите?Всеки от тях се опитва да остави следа в сърцето на слушателя по свой собствен начин.Чрез творчеството си той се стреми да действа възможно наи-позитивно на хората,които го слушат.Това важи за всеки един изпълнител,независимо от жанра.Поп-фолк певиците пеят само за любов,красота,понякога и за мъка и тъга.Това е техният начин да въздействат.Кючеците приповдигат духа на събра ли се приятели на по ракия или водка.Все пак си има музика за всеки момент,така да се каже.Визията на изпълнителите определя самата им музика.Поп-фолк певиците са с дълги коси,слаби,гримирани и ...нямам какво да се лъжем ,повечето изглеждат страхотно.И нали именно те пеят за любов ?А красотата е ключът към любовта.Метълистите например носят черен грим ,черни дрехи ,груби обувки и вдъхват страхопочитание,поне за мен де.И нали музиката им е мрачна,понякога подтискаща?Как според вас мадама на високи токове ,светъл грим и дрехи на Версаче ще изпълни траш песен заедно с банда занемарени групари?Интересна ще буде тази излагация.
Та исках да изкажа мнението си за музиката.За мен тя е наистина наи-доброто лекарство,независимо от настроението ми.Тя може да ми даде идеи и решения ,които да ме изведат от положението ,в което съм.И все пак всеки има нужда от разнообразие.Чудатостта на музиката е в промяната и.Всеки би обикнал музиката ако в определни моменти си пуска подходящите песни.Всичко е въпрос на характер,както казах.Жалкото е,че малко хора са способни да оценят всеки стил музика,по начинът ,по който заслужава.

posted by Amaya @ 3:56 пр.об.   0 comments
Никога няма....Вол.1
Има много неща,които никога няма да забравя.Със всеки човек е така.И все пак си мисля,че си заслужава да ги спомена.
Никога няма да забравя...
1.когато разбрах за вродената си болест
2.когато родителите ми ме изненадаха с първият ми домашен любимец
3.когато за първи път чух Еванесънс
4.смъртта на пра баба ми
5.първият ден,в който се появих на даскало с метъл дрехи
6.лято 2005
7.когато баща ми ми купи компа :П
8.когато осъзнах че вече бившият ми клас е един голям булшит
9.няма да забравя как с Сал си водихме един тетрадки с бележки от даскало
10.екскурзията ни с класа-последната със стария клас-Крумово,Асеновград,Бачково
11....
Всъщност има много неща,които ще помня винаги.Това е малка част от иначе обикновения ми живот.От което не се оплаквам,разбира се.Хубавите моменти са сякаш твърде малко,в сравнение с лошите.За съжаление сме "програмирани" така,че помним и лошите стрни на животите си.Но пък ао ги забравим,тогава как ще се научим да не повтаряме грешките си?Ирония на съдбата наричам цялото това нещо.

posted by Amaya @ 1:32 пр.об.   2 comments
сряда, август 23, 2006
Честно ли е?

Да,честно ли е да се събудя в 8 часа сутринта,при положение че съм заспала в 2.30?Трябваше да спя до 11 поне...Във все още сънената ми глава звучи сериалът на баба ми.Наистина много кофти започване на деня.
Като гледам това кафенце отстрани и ми се приисква да седи при мен и ароматът му да ме удря в носа.Жадна съм за клюки ,затово и днес ще си взема "Браво" и "Хаи клуб".Какво по-хубаво да правиш сутринта от това да четеш яко списание и да пиеш топло кафе с бисквити може би?Еми няма по-хубаво ;).
Сложих джезвето на котлона.Харесва ми живота у баба и дядо.Някак си всичко е тъй примитивно...Джезве за кафе,неавтоматична перялна,климатик само за хладно и т.н..
Тази вечер за пръв път от много време не сънувах нищо.Или поне не си спомням.Обожавам да сънувам,стига сънищата да са...как да се изразя...интересни ;).Всичко може да се случи в съня,абсолютно всичко.И е толкова вълшебно,изглежда истинско и като се събудиш се питаш наистина ли това е било сън или реалност.Поне моите сънища са такива.Понякога дори участват известни личности,о да,тогава става най-интересно.:))
Сега мисля да навестя кафето си с едно "Здравей..." :)))
posted by Amaya @ 11:45 сл.об.   0 comments
Началото...
Идеята за подобен тип сайт,ако мога така да го нарека, ми я даде една приятелка.Позната.Всъщност бяхме много близки.Колкото и тривиално да звучи ,краят на годината даде край и на много от отношенията ни.Казвам много,а не всички.
За това държа да кажа,че ако въпросното момиче види някоя ...идея в моя блог,взета от нейния...не е нарочно.Ще се постарая да няма подобни смущения.Просто ми хареса нейният.Всъщност преди взимах много идеи от нея,които в никакъв случай не могат да се нарекат копиране.Та си мислих...Защо винаги съществува начин отношенията м/у дадени хора да се развалят?Или по-лошо-забравят?Не говоря конкретно за гореспоменатото моми4е.Просто слу4аят с нея ме наведе на тази мисъл.Стари приятели не се виждат в продължение на години,забравят се,губят връзка.Дори губят желанието си за осъществяването на такава.А това вече е лошо,нали?
Всъщност тази вечер ме навежда на много мисли.Знам ,4е ако сега си легна,няма да мога да заспя.Всяка вечер вися до след 1 4аса и ми е трудно да заспивам преди това време.Усещам как наближава времето ,когато ще гоня автобуса за даскало,закъсняла.
Та...би трябвало с този първи пост да се представя.Може би е така.И въпреки всичко това е моя на4ин донякъде за самопредставяне.Аз съм момиче,на 14 години от Пловдив-наи-великият град.Правя неща,които правят вси4ки мои връстници.Е,почти всички.:)Като например-ходя напред-назад с приятели,вися на компютара си по цял де от липса на друго занимание (хей,все пак сме във ваканция),прекарвам голяма част от времето си в слушане на музика и гледане на филми,бъзикам се със съседа над нас и съм спечелила яда му...Все скучни неща,които в повечето случаи са тъй успокояващи и действащи добре в/у психиката ми.Не си падам особено по шляенето без причина.бичам да става на моето и много хора не харесват това,но пък какво лошо има?О я стига,все едно някой може да ме убеди че всеки път се прекланя пред чуждото мнение без да направи опит да се обоснове и самоподкрепи?Всеки обича да се издига в очите на хората,включително и аз.Животът ми е обикновен,но не се оплаквам от това.Харесва ми такъв ,какъвто е.Харесва ми това,което съм аз.Но не може да се нарече самовлюбеност.И все пак,какво е човек без самочуствие?Мишена за обиди и подигравки?Да,всъщност е това.И кой го заслужава?
Мисля да приклю4вам със самопредставянето си.Каквото друго да кажа,ще е глупаво.Затова...еми и аз незнам,едно хубаво и спокоино "чао" ми изглежда добър завършек.Ами...чао.
posted by Amaya @ 1:54 сл.об.   5 comments
About Me


Name: Amaya
Home: Пловдив, Bulgaria
About Me:
See my complete profile

Previous Post
Archives
Links
Template by
Free Blogger Templates