| сряда, септември 27, 2006 |
| Обида или ярост? |
Не,ярост е твърде силна дума,може би "ядосване" е по-подходяща в слу4ая.Но за обида-да,тя си е на място.
Обидно е ,че всичко става пред о4ите ми,тя дори няма намерение за извинение или признание.Нали всеки човек е единствен и неповторим?Е,поне така трябва да е.Още по-гадно става когато така о4евидно и без да й пука го прави,нали?Може би никой не схваща за какво говоря...ами 4естно казано не пиша тука за да схванете.Просто няма на кой друг да обясня,понеже въпросният 4овек "бяга"...И се 4увствам тъпо,защото все пак ми е ултра близка и едва ли заслужавам да стане така.И нз какво трудно има в това да ... има свой собствен стил,и характер и...вси4ко останало.И как й е толкова лесно да отри4а като я питам,въпреки 4е й двете знаем отговора?Познавам я от толкова време ,а ме лъже невъзмутимо и без да й дреме...Къде ни отида приятелството?Това приятелство което задържахме толкова време?Къде е сега?Еми няма го...ве4е.Защото аз не съм 4овек ,който може да бъде лъган и имитиран,мразя го това.Този е най-....трудният за писане и тъжен пост,който съм писала досега.Едва ли мога да понеса пове4е от понесеното до тук.И краят е доста странен,такъв какъвто никога не съм о4аквала.
|
posted by Amaya @ 12:23 сл.об.   |
|
|
|
|
| Защо се чувства така? |
Здравейте на всички,които все още 4етат този блог.Преди да вляза в банята тази ве4ер про4етох поста в блога на едно моми4е,много скъпо за мен.И се чудех досега защо тя си мисли ,че не съществува?И ми хрумна,че понякога ние-приятелите,сякаш забравяме за хората,които ни подкрепят и веселят...И защо става така?
Почувствах се кофти ,когато про4етох ,че въпросното моми4е се чувства отхвърлена и ...незабележима.Но и аз съм се чувствала така.И е едно от най-гадите чувства,които можеш да изпиташ,наистина.Опитах се да разбера защо тя се чувства така,защото я познавам прекрасно и по4ти във всички слу4си бих се досетила.Но не и този път.Не казвам ,че няма при4ина ад се чувства така,съвсем не е това...Просто това ме навежда на мисълта ,че може би сме се отчуждили една от друга,което е жалко,наистина жалко.И тъжно.Та,чрез този пост бих искала да й се извиня ако съм допринесла без да искам с нещо за сегашното и състояние.Съжалявам,каквото и да съм направила.Мисля 4е заслужаваш да знаеш 4е съм с тебе...винаги е било така и едва ли скоро ще престане да бъде.Съжалявам...
|
| posted by Amaya @ 9:51 пр.об. |
|
|
|
| вторник, септември 26, 2006 |
| Алоха...:Р |
Здравейте...ох,още ми се спи,снощи ми се наложи! да пиша домашни по английски.Легнах си в 1.30 и естествено вместо в 8.30 станах в 10.30-е ся,някакви си незна4ителни 2 4аса,през които трябваше да у4а за входното по математика :Д...И без туй нищи4ко няма да направя,нищо ново де...
Хм...таз картинка мноу ми харесва,още пове4е 4е е предназна4ена за моя милост...Човека,който я направи много си го обичам,той си го знае,ама аз пак да кажа...Голямо тенкс на него :).
В4ера...отново си прекарах велико в даскало,май запо4вам да свиквам :).Няма от какво да се оплаквам...засега =).Незнам какво да пишааа...или споделя.Слушам Dir en Grey-Kodou (който не я е 4увал да го направи ;)).
Случвало ли ви се е да харесвате някой по много особен на4ин,направо да го оби4ате?...На мен сега и се случва подобно нещо =) и чувството е невероятно,наистина.Който не го е изпитвал е загубил много =).Особено ако този 4овек ти е най-добър приятел,например.Тогава се чувстваш още по-сигурен,нали?Е поне при мен е тъй =).Особено онова "преобръщане" в корема като си помислиш за този 4овек...тоолкова е приятно...Всичко е приятно и както една моя велика приятелка (Салка-малка) каза : "Не мисли какво ще се слу4и в бъдеще,защото така пропиляваш ценните моменти,а именно настоящето" =)...
|
| posted by Amaya @ 1:30 пр.об. |
|
|
|
| понеделник, септември 25, 2006 |
| Изпитвам носталгия... |
 Да,носталгия е то4ната дума.Днес ходих до старото си училище да се видя със бившите си съу4еници.И ми стана...мъчно.Преди се радвах ,че отивам на ново място при нови хора,но сега разбирам че през цялото време съм искала да бъда на старото място със старите познати лица.Защото там се чувствах...наистина щастлива.Не ме разбирайте погрешно-аз харесвам новото си училище и клас.Дори повече отколкото съм предполагала.Но....Някак си бих дала всичко, за да бъде по старому.Видях се с Русалия (Салкъ ^^) и си спомних затова как преди прекарвахме цялото си време в даскало заедно.Видях се и с другите си съу4ени4ки.Сега можех отново да съм там,да карам биология в момента.Харесва ми настоящето ми,но нещо ме тегли назад...Отново към всико изживяно,към всичко което съм изпитвала с старият клас...Наистина е жалко,защото няма,никога не е имало и няма да има клас като бившият 7а.Така е,съвсем вярно.Защото може и да не бяхме най-задружният клас,но бяхме нещо пове4е-всеки можеше да раз4ита на всеки за по4ти всичко.Може би това важи и за новият ми клас,но все още да не съм го осъзнала.Все пак ги познавам само от седмица,едва ли мога да преценя ситуацията веднага.Просто днес ми се щеше да се върна назад във времето,защото като влязох в у4илището,видях отново познати физиономии да хвър4ат насам-натам,познати у4ители,приятели...Страшно много ми домъ4ня 4е не съм част от това...Може би ще кажете ,че правя от мухата слон.Всъщност може и така да е,и аз нз.Но пък мисля ,4е си заслужава да се върне времето назад дори и само за ден,за да си спомним какво беше преди.Как се чувствахме преди,какво изживявахме и пред какво се изправяхме всеки ден в у4илище.И някак си всичко беше по-лесно когато си с познатаите до болка същества....Не съм предполага 4е така ще ми липсва старият клас,но....е факт.Така се чувствам и не мога да го променя,освен докъто не отшуми с времето.И...съжелявам че ве4е не съм 4аст от бившият 7а клас...Наистина жалко.
|
| posted by Amaya @ 1:34 пр.об. |
|
|
|
| петък, септември 22, 2006 |
| В негова памет... |
Това е пост в памет на
един японски соло китарист.Въпреки 4е не е по4инал скоро,мисля 4е заслужава да му отдам по4ит,независимо 4е се е самоубил.Мисля,4е Хиде е бил страхотен музикант и колкото да ми е неприятно 4е не е м/у живите,аз уважавам неговото решение да отнеме живота си.В знаk на вярност и по4ит бивш 4лен на групата му се е заклел пове4е никога да не седне зад барабаните.И все,пак ....сtрувало ли си е Хиде да напусне този свят,независимо от сложността на ситуацията ,в която е бил попаднал за да го подтикне към това да посегне не житова си?Може би да,може би не....
По4ивай в мир! |
| posted by Amaya @ 7:54 пр.об. |
|
|
|
| сряда, септември 20, 2006 |
| Ха,веднъж всичко да се нареди добре... |
Добро утрроо :Р...
Да,засега всичко върви горе-долу добре :).А,за новият клас-харесва ми.Учудващо попаднах на много як клас.Единственото момче в класа наистина го съжалявам-горкия,той ще се побърка в тоя кокошарник :Д.От всяка страна погледното засега няма за какво да се оплача,което е супер.Като си спомня как се притеснявах преди първия у4ебен ден....сега ми е смешно.:) Втората смяна е хубава нещо ,макар 4е сега в на4алото хич не съм свикнала с натоварването в у4илище.Неска пак имам 6 4аса английски...Бая изморяващо действа...А и мразя да пътувам в рейсове,особено като се пълни..Дори в4ера като се прибирах ве4ерта бях в един претъпкан рейс и селзнах на половината път :Д.
Ох неска последен ден даскало...за тази седмица :).Ликувам!Имам 4увството 4е съм у4ила цял срок...Мисля да продължавам да си суша косата :Р,до следващия път ;) |
| posted by Amaya @ 10:51 сл.об. |
|
|
|
| неделя, септември 17, 2006 |
| Още един безмислен пост Vol.2 |
Айде пак започвам с безмислиците.Неска ни е първият ден на даскало...И аз съм втора смяна,което ме устройва и ме кефи :Р.Все още е рано ,за да запо4вам да се приготвям за дасало,пък и няма никой в скайп-изглежда всички са 1-ва смяна...(нека им).И нз какво да павя.Както обикновено ПС-то ще загрее бързи4ко и ще трябва да го изклю4вам...Поне няма да ходя сама на у4илище,е надявам се да е така де...
Мм японците имат бая стойностни песни,много ми харесват.Сега съм се посветила на Reddish-D'espairsRay.Дивашка песен :Д.Нз какво друго да измисля,като се върна от даскало и като изгледам старта на ББ3 ще споделя впе4атленията си от наистина първия у4ебен ден.;)
Пийс :Р
|
| posted by Amaya @ 11:52 сл.об. |
|
|
|
| петък, септември 15, 2006 |
| Честит първи учебен ден на всички.... |
Да,започна се.Дойде 15-ти септември и си замина със същата скорост.Днес посетих новото си училище.Мина...добре.Даже сравнително добре,по-добре отколкото очаквах в интерес на истината.Запознах се с пове4ето мои съученички.Само едно момче в класа.Мисля,че ще се разбирам с тях или поне аз от моя страна ще се постарая :-).
Честно казано и искам тук да кажа едно голямо "тенкс" на ПешоОоОоО.Щото отидохме заедно и ме изтърпя :Р,тенкс Пешо,наистина си прекарах супер,нз за теб.Дори и колата със сол и черен пипер ми хареса :).Супер си и оценявам всичко,което правиш :)Надявам се да си останем приятелчета...:)
Та това е от мен хорица...Нямам време да се разпростирам,4е ме о4аква поредният 4-ти епизод на Призън Брейк :).Айде Пийс и до следващия път :)
|
| posted by Amaya @ 11:26 пр.об. |
|
|
|
| понеделник, септември 11, 2006 |
| Един безмислен пост...:D |
Мда,безмислен ще да е... :)
Такам,първо искам да споделя с вас някой неща,които явно са ми взели акъла,защото съм си ги записвала тук-там.Започвам :Р
Любовта е пламък,който не може да бъде укротен и въпреки,че сме нейна доброволна жертва,ние не носим вина.Доверие е думата,която вси1ки любовници знаят,славното изкуство на опетнените души.Ние не носим вина.Колкото повече имаме,толкова повече искаме и толкова повече нараняваме сърцата си.Това винаги завършва със сълзи,така че нека продължим да се преструваме,че раят ни си заслужава чакането.Нека продължим да се преструваме,че всичко ще е наред.Нека продължим да се преструваме,че това ще е краят на копнежа ни.Нека продължим да се преструваме,че всичко е наред,когато се появяват съмненията,играта започва,тази,която никога няма да спечелим,винаги завършва със сълзи...
Мда,това много ми хареса и реших да го препиша и тук.Интересно колко много чувства са вложени в него и колко много гледни точки са изложени.Наистина ме впечатли :)
Други неща,които бих искала да имат място тук са моите рисунки,за съжаление обаче няма как да се появят тук.
Очертава се безмислена вечер.Отново съм пуснала Born на D'espairsRay,за кой ли път днес,не знам.Утре пне ще спя доколкото искам и ще задоволя мързела си.В продължение на няколко дни ставах към 9.30 ,защото с най-добрата ми приятелка трябваше да вървим по задачи,тъй де ,да си купуваме каквото ни душа иска.Удовлетворяващо действа.Трябва да опитвате,ако не сте го правели.
Бях до НОВОТО си училище да си запиша НОВИТЕ у4ебници...И осъзнах колко е близо началото на нещо напълно непознато и се притеснявам.Не се срамувам да го кажа.
Такам,мисля да отида да прочета някой и друг ред от "Повелителката на метлата".До следващия път...когато пиша.
|
| posted by Amaya @ 11:59 пр.об. |
|
|
|
| петък, септември 08, 2006 |
| Семействата са поредното неразбираемо нещо... |
Мда,по-скоро бих казала ,че отношенията м/у хората са странна работа.Сега тъкмо прочетох пост на най-добрата ми приятелка,отнасящ се за проблемите в нейното семейство.И се замислям...хах,та кое семейство няма проблеми и разправии?Твърде жалко,наистина.Моето семейство също не е идеално.Впро4ем сега бих казала ,че е идеално ,преди не е било.Все пак съм се замисляла с кво едно малко бебе,визирайки себе си,може да отблъсне собственият си генетичен баща?Да,интересно как...Все пак тази мисъл и други подобни са ме...тормозили и натъжавали дори.Някои са ми казвали "Не си заслужава да се кахъриш за подобно нещо","Не мисли за това"... Ха,лесно им е да го кажат.Случвало се е и да се ядосвам на въпросите на хора,които явно не знаят как се постъпва тактично.Хах ся нямам време да довършвам ,до друг път :).
|
| posted by Amaya @ 12:46 сл.об. |
|
|
|
| неделя, септември 03, 2006 |
| Няма скука засега... :) |
Мда,няма скука!Защото най-добрата ми приятелка файнали се върна от почивката си с майка й.
Училището наближава и ми предстои да се сблъскам с куп нови характери и физиономии...Това ме притеснява.Мразя нова обстановка,мразя да свиквам с нови неща и да отвиквам от старите.Мисля,че в новото ми училище "СОУ Св.Патриарх Евтимий" ще ми хареса,поне така се надявам.Всичко ще е толкооова странно...да си в един клас с напълно непознати,вместо както всеки предишен 15-ти септември да се съберете целия стар клас в двора на старото училище.Както беше преди...Действаше ми супер успокояващо да видя всичките си съушеници-някой променили се,други не.Радвах се отново да вляза през входа,защото се чувствах като у дома си.Голяма част от съзнателният си живот след 7-мата година съм прекарала там.Спомням си всички хубави и за съжаление ужасни моменти.Което е нормално,де.Чувствах се спокойна като видя старата класна и другите учители.Сега всичко ще е различно и поне няма да отида сама,защото нз как щях да се справя.Вече наистина сериозно се подготвям за даскало,все пак имам 12 дни до започването му.Надявам се класът ми да не е като предишният.Защото наистина ще е много ,много жалко.
Всеки се ентусиазира като започне да пазарува за училище-новите дрехи,обувки,химикали,учебници,ако щете...Поне с мен става така.Друга година щях да изгарям от нетърпение да тръгна пак на училище.В началото си мислиш ,че няма да ти е трудно,затъжил си се за познатите физиономии,добрите приятели,дори и обичайните дразнители например...Сега се чувствам по-различно-имам всички неонходими неща за училище (почти всички) ,но не проявявам чак такова желание да го посетя.Не че ме мързи или нещо такова (е ,и това го има...),но просто не мисля че съм готова да се сблъскам с тази неизвестна действителност.Имам приятели,които биха ме подкрепили там,но не и в моя клас.И моята стесителност може да се окаже малка пречка в опознаването и запознаването с новите ми съученици.Мисля си,че всеки мой връстник се чувства така (почти всеки),всеки го очаква непознатото и новото.Но пък ... никой не знае какви изненади могат да се крият там.Е,след 12 дни ще разбера със сигурност...Дано не психясам дни преди това....:))))))))
|
| posted by Amaya @ 12:30 сл.об. |
|
|
|
|
| About Me |
|
Name: Amaya
Home: Пловдив, Bulgaria
About Me:
See my complete profile
|
| Previous Post |
|
| Archives |
|
|
| Links |
|
|
| Template by |
|
|
