| събота, август 11, 2007 |
| Така...не е нужно заглавие. |
Искам просто да кажа това,което имам да казвам на един много специален за мен човек.Явно е ,че избягваме да говорим за това,когато сме очи в очи,явно така ще е по-лесно и за двете ни.
Вярно е,че всичко започна когато аз бях на около седем.Да,тогава наистина ти беше щуро хлапе,с много играчки и скъпи неща,които признавам,грабнаха окото ми в началото.Радвах се ,че се запознахме тогава,когато ти слезе до лоста пред блоковете ни не знаех коя си,не тя бях виждала и не разбирах ,че ще спечеля приятелка за цял живот.Смеехме се постоянно,помниш ли?Започнахме всеки ден да се виждаме,дори се карахме са глупости понякога и веднага след това се сдобрявахме.Сега ще си кажем с усмивка ,че бяха детински истории.И наистина са си такива,но са и много скъпи.Много ценни и запомнящи се.
Всъщност оттогава изминаха 8 години.Цели осем години поддържахме връзка,която би била трудно осъществима при други хора.Но я имаше.Наистина,банално звучи ,но какво ли не сме правели заедно?Не се сещам за такова нещо.Помня и най-незначителните на пръв поглед случки.Онзи път,когато донесе общия дневник вкъщи беше след голямото "отчуждаване",нали?Много ме болеше,докато четях какво ми беше написала тогава там и сама осъзнавах колко права беше.Изпитвах съвсем същите неща тогава,чувствах вина за "ти-знаеш-кое" и просто нямах сили да те гледам в очите повече.Вероятно наистина не сме си обръщали внимание,новата ти компания те погълна и се отдалечи малко по малко.Усещах го,но и в същото време те разбирах,новите неща ти бяха интересни.Както е и за всеки човек.
Не те виня за нищо,знаеш го.Понякога се чудя дори какъв невероятен късмет имам с теб като приятелка.Намери сили да простиш за нещо,за което аз самата все още не съм намерила сили да превъзмогна и да простя чисто и просто на себе си.Искам да знам,дали наистина си ми простила,не по онзи начин-на думи и увещания,а по онзи другия-със сърцето.Страшно се надявам да е така,но дори и да не е напълно аз ще те разбера.Дори се чудя как намери сили да простиш и до тази степен.Наистина съм късметлийка с теб,знаеш ли?
Разбира се,че всичко ми липсва.Всичко.Разходките в горещините,ровенето из интернет,"кракета"....Неща,твърде обикновени на пръв поглед,но толкова специални за нас самите.И хубави.Преди бяха,сега още ли са?Мисля,че да.Просто чувствам ,че прекалено дълго отлагаме този разговор,не мислиш ли?Убедена съм в това.Има толкова неща,за които трябва да си поговорим,неща,за които да си спомним.Може би имаме нужда от време,да прекараме известно време заедно,както преди.Мисля,че ще ни се отрази добре.Трудно ми беше да започна да го пиша това,надявам се да го прочетеш час по -скоро.И се надявам да ме разбереш,мисля че и ти си съгласна с това,което казах до тук.Наистина се случиха много неща от времето когато бяхме "безгрижните най-добри приятелка,често бъркани за сестри".И доста неща се промениха.Ако се вгледаш,ще разбереш че е така.Не мисля ,че сме влошили нещата съзнателно,може би му е дошло времето да се отдръпнем една от друга.Или пък е просто един дълъг период,след който може би ще следва още по-здраво приятелство.Как мислиш ти?За момента аз самата не съм сигурна.
Просто исках да ти кажа ,че все още те чувствам по същия начин,както от преди осем години.Е,не като "щуро хлапе",знаеш какво искам да кажа.Познаваш ме достатъчно.Просто мисля,че всичко се дължи на промяната и у двете ни.Самия факт ,че не говорим за това лице в лице,а си пишем послания по дневници и сайтове,значи че или нямаме смелостта да прозрем какво всъшност се случва,или просто отлагаме нещо ,което бавно и сигурно се развива.Наистина мисля,че дойде времето за доста обширен разговор.Като онзи миналата година в Маноле,помниш ли?Помниш ли времето в Маноле?Беше толкова хубаво,въпреки малката караница тогава.Или пък на Балкана,пак се скарахме,помниш ли?Това ми подсказва,че преди сме се карали защото сме се обичали много и сме държали на една друго.Скоро да сме се карали за нещо тъпо и незначително както преди?Не.Мисля,че наистина не сме същите и сме се отдалечили една от друга.Както се казва -толкова сме близо,а в същевременно толкова далече.Искаш ли да променим всичко това и да се върнем осем години назад?
Ава,не съм съвсем същата каквато преди,но не съм и прекалено променена.Същото се отнася и за теб,мисля.Затова просто...съжалявам за всичко.
И все пак....Would you jump with me?
|
posted by Amaya @ 12:43 сл.об.   |
|
|
|
| неделя, юни 03, 2007 |
| My world |
|
| posted by Amaya @ 3:44 пр.об. |
|
|
|
| петък, май 25, 2007 |
|
Беше валяло през нощта.Започна към 2,продължи около час.Нощният дъжд се засилваше и хаотично удряше листата на дърветата през лицето.Луна нямаше,нито даже облак.Просто се изливаше сякаш бе кофа с вода, с типичния си грациозен и в същото време забързан начин.
Един кичур беше застанал между веждите й.Тя отвори очи и с досада го премести.Беше сутрин,но дори късният час не можа да я накара да стане.Лежа в една поза около час,със затворени очи,но будна.В съзнанието й се запремятаха сякакви образи и картини,спомени.Стомахът й се сви и лицето й се намръщи.Хладни тръпки я побиха,усети ги изпов завивката.Беше се увила почти през глава.Имаше една миниатюрна дупка за въздух и тя си помисли колко нужен и е той.Страхуваше се.Изпитваше тих ужас от мисълта,че всичко може да се повтори.Дори не искаше да мисли за това.Но винаги го правеше.Тя е от онези хора,които оценяват всичко чак когато го загубят.Докъто го имат чезнат в мъка при мислите за неговото погубване.Мразеше тази си черта,но не можеше да я прогони.Дори и там,под завивката,тя пак си мислеше разни неща.В същото време си забраняваше да го прави и често разтърсваше глава и стискаше очи.Мечтаеше да не й пука за нищо,за никой.Но не беше такава.Колкото и да се опитваше и да си обещаваше да постъпи по един начин,винаги постъпваше по друг и се разочароваше от себе си.Обещала си беше да постъпи така ,както бе постъпено с нея,не веднъж,но нямаше силите да го направи.Знаеше колко ужасно е.Особено когато ти пука.От край време се стремеше да не дава воля на чуствата си вече,независимо за какво се отнася.И го постигаше.Удивително,но се получаваше.Дори се чустваше по-добре.
Лежа така още няколко минути,след това се надигна и махна завивката от главата си.Погледна часовника-12.30.Седна в леглото и се огледа-беше сама в стаята,оттатъка не се чуваше и звук.Обу чехлите си и се затътри към кухнята.Седна тежко на стола до терасата и си сипа кафе в дълбока ,керемидено-червена чаша.Разплиска няколко капки,които се свлякоха надоли по показалеца й.Намръщи се от допира на горещото кафе.Тази реакция не й беше чужда тази сутрин.Отпи от кафето и се загледа през прозореца на кухнята.Розите на съседната терасата бяха увехнали вече,а преди няколко седмици така мечтаеше да има поне една от тях.Замисли се струва ли си вече да поема каквито и да било рискове,независимо за какво се отнася.Обичаше да е сама,беше го казвала вече.Сърцето й бе свикнало да тупти само,нямаше да му навреди да продължи да го прави.Или щеше?Но на нея й беше безразлично вече,не усещаше самотата така както преди.Дори се усмихна леко,не подозираше,че ще го постигне тази сутрин.Опипа джоба на жълтото горнище,с което се беше наметнала.Там се мъдреше телефонът й,но нямаше и следа от вибрация.Никакви съобщения.Усмихна се отново,този път мрачно.Май вече разбираше както става.Но не се учуди.Да не би да си е мислела ,че предният път ще е последен?Прихна.Обзе я лудешки смях.Наистина ли се самозалъгваше?Разбира се ,че не.Беше наясно от отдавна.Просто въпрос на време.
-Въпрос на време.-хладно измърмори тя и с изненада откри,че чашата и беше наполовина празна.Също както сърцето й.
|
| posted by Amaya @ 3:09 сл.об. |
|
|
|
| сряда, май 23, 2007 |
| Gentle Lie |
Не мислехте ,че ще се върна нали?Едва ли някой е забелязъл,че липсвам...
Ениуей...
Странно как само аз се радвам на дъжда.Вярно,имам известни пререкания със счупения си чадър ,но като изключим него и вечно мокрите крака изпитвам голямо удоволствие като вали.Може би малко хора осъзнават,че това всъщност е вода,падаща от небето.Представяте ли си ?Вода да пада от небето.Толкова вълшебно зву4и.И тя пада не по някакъв разплискан и хаотичн начин,всяка капка си има собствено място и не помръдва от него докъто не се разбие в земята.Прекарах около час вчера на терасата,гледайки дъжда.Обожавам барабаненето на капките през нощта,когато вали силно и те се удрят в ламарината на перваза ми.Въртя се неспокойно от шума,но в същото време по лицето ми се разлива някаква глуповата усмивка от звука.Представям си уличните лапми и дъждът ,който ги обгръща.Също и тревата,твърде уморена и полегнала,прекършена от тежестта на "падащата вода".Твърде интересно е когато чакам автобуса за училище-и двата дни валеше като из ведро и хората се суетяха около мен под навеса на спирката,прибирайки припряно чадърите си,мръщейки се на развалената си скъпа прическа.Дори и вече в автобуса,всеки се чумери и си търси място,развявайки мокър чадър и не искащ да излезе пак навън.Всеки бърза да стигне там за където е тръгнал и не обръща внимание дори на онази капка,която пада между веждите,спуска се по носа като скиор и капва върху горната устна.Ако има късмет да не бъде избърсана с досада,тя може да продължи по брадичката и устремено да се спуне по врата.Прави такива сложни и безкрайно красиви движения,а никой дори не я оставя да се порадва на времето,преди да се разбие долу.
Казвали са ми ,че продължителният дъжд измива всички лоши спомени и отмива срама и лошите постъпки.Чудя се кой ли е измислил подобна смешка.Как става ,незнам ,но вали вече около седмица и още не е подействало върху мен гореспоменатото.Изглежда "падащата вода" е просто една нежна лъжа.Лъжа толкова болезнена и толкова нежна,че чак ти се струва реалност.
|
| posted by Amaya @ 2:51 сл.об. |
|
|
|
| петък, март 09, 2007 |
| Един безмислен пост...вол.9 |
Хайл! :) Как сте душици?Уф,познайте...Утре съм на олимпиада по английски,втори кръг.В 8 без 15 трябва да висна пред училище...Лелеее как ме е яд.
Първо,честит 8 Март (малко с закъснение) на всички прекрасни същества от женски пол,считани за мои приятелки.Обичкам ви котенца,да сте ми живички и здравични 100 годинки^^.
Поздравче сега за всички с Dir en Grey-Kasumi.mp3 Особено за Тома,щото знам 4е тая песен не я харесва много много :D,на мен пък ми е една от любимите.Сега...не знам какво да правя.И не знам какво да пиша.Пак ми е скучно,наще са пуснали телевизора и аз искам не искам съм със слушалки.Леле,колко са неудобни...и тъпия кабел ми се мотае из пръстите като пиша.Досада.Ух...Айде да не пропусна слу4ая да се изФфФфФукам...
the GazettE HYENA
Add to My Profile | More Videos
|
| posted by Amaya @ 11:42 пр.об. |
|
|
|
| четвъртък, февруари 22, 2007 |
|
Gazette - Thousand Cranes
Your letter contains nothing but illegible signs
Therefor I want to meet you to hear the words from you
I won‘t accept the white, only a sigh echos
If I unterstand the colours of the sky I‘ll get saved
I also want to forget the unsteady breathing someday
But despite the wish for strength I‘m searing
「the morning I‘m averting」 when you‘re singing that song thorns accompany my sleep
Restraint entwines around my body
Even the mind seems to sleep
Your cheek touched the fever, longing and smooth
When looking into the shadows of the blurry gap (I see) the warm colours of a dream
My eyes reflect your image
Even though the day when loosing sight of you will come
You‘ll always stay right in front of my eyes
At days when the sunlight shines through the treetops
I won‘t be at your side anymore
The blurry white trembles
And I also forget your words
Whereto are tears flowing?
You‘re calling my name
Even though I‘m about to break you‘re holding me tightly in your arms
I‘m afraid to go
Where are you singing your song for me?
My ears can‘t hear it anymore but it‘s the echo of an unsteady heartbeat
Even the mind seems to sleep
It‘s the remaining fever which doesn‘t allow me to remember
When looking into the blurry gap (I see) the cold colours of reality
Thousand tiny wings (Papercranes)*
Because of your wish they won‘t leave me alone
Without returning your smile
I count the memories with my sigh until the very last moment (appears)...
I hear your voice
in the dawn when everything will be nothing
「The one thing we can‘t be together」 |
| posted by Amaya @ 7:30 пр.об. |
|
|
|
| вторник, февруари 20, 2007 |
| Защо винаги трябва да завършва със сълзи? |
Защото щастлив край има само в приказките.
Искам да нямам очи и сърце,за да не се влюбвам.
|
| posted by Amaya @ 12:24 сл.об. |
|
|
|
| неделя, февруари 18, 2007 |
|
Аз ви казах ,че бутонът ще се превърти назад.
Както и да е,няма да ме разберете за какво ви говоря,нито имам особено желание да разказвам.Неделя е,утре отново съм първа смяна.След минутки ще влизам в банята и ще релаксирам цял час ,предполагам.Ще надуя Gazette-Chiruzu.mp3 така,че да се чува в банята и дъълго няма да изляза.Преди това обаче реших да ви изненадам с още един пост,почетният 42-ри.Дори няма какво особено да кажа.С какво ще се занимавам днес?Ще се изкъпя,както ве4е казах,след това ще се опитам да разбера що е това геометрия и уроците за окръжности.После ще продължа да издирвам песни,клипове и снимки на двете нови групи на които попаднах и които ме радвам и имам great expectations :) -Ghost и Sadie.
Сега ви поздравявам с Gazette-Defective Tragedy.Не сте я чували ,сигурно,но се почувствайте дълбоко поздравени от мен.Навън пак е студено и мрачно.Хах,понякога си мисля че времето следи настроенията и състоянията ми и се мени.Но какви ли глупости говоря,не всичко се върти около мен.И по-добре.Цветето което полу4их за свети Валентин увяхна.Не не,от баща ми е :).Днес баба ми го е изхвърлила.И какво от това,ще кажете вие.Да...какво от това?
Мисля,че е време да пътувам към банята.Пожелайте ми приятно излежаване.Студено ми е.Дано се стопля,не само физически.
П.С.Случвало ли ви се е сълзите ви да замръзнат докъто си вървите навън?
|
| posted by Amaya @ 1:53 пр.об. |
|
|
|
| вторник, февруари 13, 2007 |
|
Дзак!Как сте душици?Аз след малко смятам да си обирам крушите и да лягам да спя.Така съм се затъжила за леглото си,нямате си и представа.Утре е...Трифон Зарезан!Хаха да и Св.Валентин де...Хм...Знаете ли че това е 41-ят ми пост?: ) Незначително инфо,ама все пак аз да си мина по реда.Очите ми се затварят,всъщност последните били са били затворени постоянно.Гледах,но не виждах.И всичко ми минаваше като на късометражен филм.Сега имам чувството ,че съм на пауза и след малко ще дам "връщане назад".Хахаха толкова безмислени неща отдавна на съм измисляла.Та...смятам да отида и да се просна в кревата,пък току виж се наспя както трябва.Весело изкарване пожелавам утре на всички влюбени и пияници!(без лични чувства).Айшитеру всички ви :)
П.С."ти си като поезията, красива и не я разбирам много много - прекрасни неща сте!"-мога само да пожелая на всяко момиче да чуе за себе си това и да го оцени така както го оцених аз.
|
| posted by Amaya @ 12:22 сл.об. |
|
|
|
| събота, януари 27, 2007 |
| Мразя ги!Мразя ги!Мразя ги! |
| ТОЛКОВА МНОГО ГИ МРАЗЯ 4Е НЕ ЗНАМ ДАЖЕ ДАЛИ Е ВЪЗМОЖНО!Защо винаги трябва да провалят ве4е УГОВОРЕНИ,бога ми,неща?!?!Щото трябва да ти развалят кефа и да ти скапят настроението,ще ми отговорите вие.И сте прави!Точно за това го правят.Всичко си беше уговорено,всички бяхме доволни,НО НЕ!"Духа вятър ,имаш синозит ,няма да излизаш неска".КАКВО?!Ще ум чупа дъртите кофи!Толкова гаден номер на са ми погаждали,дъртофелници!Сичките родители са еднакви,няма кво да спорим.Бясна съм! Два дена не бях излизала за да излезна неска,защото според майка ми не трябва да излизам всеки ден!Абе вие луди ли сте бе?!Годинките ви идват в повече,ДЕЙБА И РОДИТЕЛИТЕ ДЕТО ИМАМ!Не ща да ги гледам!И не ми се налага!Тоолкова съм ядосана 4е няма накъде.Не може ли веднъж и аз да си прекарам добре бе мама му стара?!ТЪПИ ДЪРТОФЕЛНИЦИ.И СЪМ НАКАЗАНА ДА ЖИВЕЯ С ТЯХ!!!ДА ИЗ4ЕЗВАТ ОТ ЛИЦЕТО НА ЗЕМЯТА СИ4КИТЕ РОДИТЕЛИ! |
| posted by Amaya @ 11:46 сл.об. |
|
|
|
|
| Един безмислен пост...вол.8 |
 Бих искала да добавя една песен тука но не знам как се прибавят само песни без клипове.А да,добър ве4ер на всички.Вече съм здрава,физически.Поздравявам ви вси4ки с Gazette-Nausea and shudder.В грипна ваканция сме : ) и си прекарвам 4уудно.Утре с една приятелка ще предприемем едно мини-пътеществие,няма да изпадам в подробности къде ще ходим,като се върна (дано да успея да се върна) ще ви разкажа :).Иначе около мен разни нови неща няма.В скайп никой с когото искам да 4атя се мярка и седа и слушам музичка.Навън вали/духа вятър.И през гърба ми преминават тръпки по4ти периоди4но.Странно е ама ми харесва 4увството.В събота ве4ер какво ли ми оставя да правя?Освен да ви залея с поредния безмислен пост и да гледам "Горещо" от 22.30 по Нова телевизия с Венета Райкова (т'ва като реклама се явява^^).Ина4е в душицата ми пак бушуват противоре4иви 4увства,хах,колко познато.Ама не искам да конкретизирам,понеже не искам да се разбира от всеки.Дано ми се изпарят тия мисли от кофата щото ще стане лошо.А ще стане лошо защото не искам историята да се повтаря.Друго какво да споделя?А да,най-накрая изгледах сериите на Уан Три Хил и Призън Брейк,така де-новите ка4ени епизоди.Доволно,ама сега пак няма какво да гледам и трябва да 4акам до следващите вторник и четвъртък.Из4етох си Хай-клуба в4ера и сега и без списание останах.Поздравявам ви още веднъж,този път оба4е с Gazette-Bath room.Ухилвам се в момента,направете го и вие : ).Ве4е се 4увствате по-добре нали?Аз определено се чувствам по един и същи начин...
Блогът ми се сдоби с ново наименование,напоследък 4есто му се слу4ва.Това е от една песен ,едно от малкото неща на английски в нея ^^.Но адски ми харесва.И песента,и тази извадка.И ми секна мисълта.Зациклих,мисля това да е за сега.Айшитеру вси4ки ви. |
| posted by Amaya @ 9:50 пр.об. |
|
|
|
| петък, януари 19, 2007 |
| Един безмислен пост...вол.7 |
| Алоха ви ;).Завърнах се ве4е,без температура.Мда,прекарах го грипа (иначе нямаше да съм аз).На всичкото отгоре имам и синозит,мама му стара.Ся компютърът ми пак загравя и ще трябва да го изключвам,но свалям новият клип на Gazette-Hyena и ще-не-ще ще седи вклю4ен още малко.Не бях на даскало тая седмица,леле така ми липсва класа,искам да ходя.Преди в 60-то (ужас ужас) се кефех като съм болна щото не ми се налагаше да хода на даскало и да се виждам с определени индивиди ,пууу.Кеф кеф 4е се махнах,бахти шибания бивш клас.Та...нямам търпение ве4е да се върна в даскало и да си вида тайфата.^^Голяма скука е вкъщи по цял ден да седиш.Аре беее,сваляй по-бързо,88%.И не знам кво друго да кажа.Тъпо ми е и от 157845 години 4акам да ка4ат новата серия на One Tree Hill ама уви.На вси4кото отгоре и заразих и майка ми.Голяма съм шматка.Ся ще ида да си измисля да правя нещо.Айде 'орица,пийс \/ |
| posted by Amaya @ 4:00 пр.об. |
|
|
|
| събота, януари 13, 2007 |
| Can you add colour inside these lines? |
In Flames: Come Clarity
Add to My Profile | More Videos
Rushing through 30, getting older every day
By two drawing pictures of innocent times
Can you add colour inside these lines?
I want you to lead me
Take me somewhere
Don’t want to live in a dream one more day
I want you to lead me
Take me somewhere
Don’t want to live in a dream one more day
Sure it would change my perspective
I'm certain I would change today
I'm certain it will change our ways
would things fall into place?
I want you to lead me
Take me somewhere
Don’t want to live in a dream one more day
I want you to lead me
Take me somewhere
Don’t want to live in a dream one more day
I want you to lead me
Take me somewhere
Don’t want to live in a dream one more day
I want you to lead me
Take me somewhere
Don’t want to live in a dream one more day
Take me somewhere
Don’t want to live in a dream one more day
Take me somewhere
Don’t want to live in a dream one more day |
| posted by Amaya @ 11:11 пр.об. |
|
|
|
| четвъртък, януари 11, 2007 |
| I don't want to live in a dream one more day |
Когато човек се заблуждава е зле,но като се опитва да се заблуди е вече много лошо.Понякога се опитваш да положиш огромни усилия за да изтриеш от паметта си нещо или някой.Само че не винаги се получава както го искаш.Особено ако си изправен пред обекта ,който би трябвало да бъде изтрит, всеки един ден от ежедневието си.И си мислиш дали ще успееш да го премахнеш.Но като 4е ли Предметът всеячески ти се набива в лицето с думите "Помни ме до края,не заслужаваш да живееш щастлива".И всеки път те връхлитат спомени и се опитваш да се хванеш за някой друг предмет като за пояс.Давейки се,разбираш 4е тоя пояс не е достатъ4ен ,за да те спаси.Мислиш си само как Предметът би те спасил най-лесно.Само 4е го няма и се налага да се хващаш за други пояси,ненадеждни,жалки и безполезни.Идва период естествено когато виждаш спасително остров4е и с последни сили доплуваш до него.И какво?!Предметът си седи отново там,сякаш те преследва като сянка и отново е заобиколен от спасителни пояси.Те сами по себе си отново са безполезни и негодни.Лошото е 4е Предметът не те оставя на мира и там и щеш не щеш хукваш да се спасиш в морето от несигурност и спомени.Спомените също са изпълнени с Предмета,само 4е там поясите нямат място.Чувстваш се по-добре без поясите.Мислиш си 4е ти пре4ат на теб и Предмета.Но той не хае за тебе.И ти се приисква да има пояси.Когато естествено идва кръговрата на твоята памет и те залива същото море както по-горе.И какво?Където и да бягаш,Предметът си върви след тебе.Спасението е да си намериш нов,по-стойностен Предмет.А ще можеш ли?Опитай. |
| posted by Amaya @ 12:19 сл.об. |
|
|
|
| събота, декември 23, 2006 |
| Ваканцияяя :)) |
Такам...ве4е сме във зимна ваканция и няма нещо по-хубаво (с изклю-
4ение може би на лятната).Сегаа съм в Ки4ука и скоро с майка ми ще тръгваме за Тракия.Сдобих се с нови ботушии и съм много щастливу.Отново съм влюбену^^Нищо необи4айно за мене.Ох майка ми ме вика ...айде ще продължа от Тракийска територия
***
Тъй,ей го дългоочаквания едит.Пу,до сега съм спала.Тъ,сега да разкажа малко за в4ерашният ден с майне гранде класе.
Сутринта като отидохме в нашето якуу даскало Лиляната се молехме да имаме намале4ни 4асове,но уви :(.В първият 4ас по български пяхме коледни песни на г-жата ни по Бг и тя се радваше ^^.После нашата велика класна г-жа Сарова заяви 4е само ще проверим домашната и ще направим тест на 5-ти Юнит и пове4е няма да се занимаваме с никъв английски за тая година ^^.Говорехме си и се смяхме като луди.От ИзаААаа си полу4их подарък-суперско бяло плюшено ме4е и то ,горкото,полу4и шантавото име Богоден,не ме питайте защо :D.Постоянно се гуушкахме и се кефехме.Вси4ките 8-ми класове ни беше обзело яку настроение^^.След тва се отправихме към Халите където аз,Иза,Катето,Гига и Елизабет-банкера се настанихме в кафето.Поръ4хаме си кафета и коли,естествено и едни такива кремове-десерти.И отново смях на поразия.Бетито изръси 4е кремовете са направени от "Крем Оле",аре пак смях.Гига вървеше с шал вързан за гъза,щото в даскало беше седнала на дъвка.И шала се залепил за дъвката.(Пояснявам-шала е на гаджето й).След това се наредихме до ледената пързалка и гледахме как хората дават пари за да падат.Голям смях и там.После се обадих на Лилиту (майка ми)иии се втурнахме по магазине да си купя ботуши,е купих си.Преди това в Халите с Катето,Гига,Иза и Бетито слизахме нагоре-надолу по асансиорите и хората ни гледаха опулено.Ескалаторите в новия търговски център също ни се понравиха доста^^.Та...наистина беше един сууперски ден.Ест от утре откриваме сезона на кафенетата.Тва е от мен хорица,засега.Айде Весели Празници!!!
П.С.Не можете да си представите какво удоволствие изпитвам 4е се махнах от стария ми клас.Дааааа умирам от кеф.Старият ми клас беше най-гадното нещо,което ми се е слу4вало.7А 2005/2006 СОУ"Св.Софроний Врачански" СЪКС отвсякъде.Айде Пийс \/ |
| posted by Amaya @ 12:57 пр.об. |
|
|
|
| понеделник, декември 11, 2006 |
| Дълбоко под кожата. |
Confusion rules this shifting age
And uproar fills the town
My thoughts of you are drowning in the noise
How could you know?
Why should you know me?
You gently nourish my dry skin
A drop of colour saves me from
The fate I'm facing everyday
A single bloom piercing the snowdrift
How softly, the springtime breezes sing
How deeply, the distant mountain breathe
There are so many things to show to you
Oh why does hate bring forth more hate?
A long abandoned fruit
is hastening the process of decay
This country's starved, it's void of feeling
How softly, the springtime breezes sing
How deeply, the distant mountain breathe
There are so many things to show to you
One of these days
How softly, the springtime breezes sing
How deeply, the distant mountain breathe
There are so many things to show to you
Hyde-A drop of colour |
| posted by Amaya @ 7:02 пр.об. |
|
|
|
| събота, ноември 25, 2006 |
| Един измислен пост...вол.5 |
Здравейте,душици,вси4ки-които още влизате тук =).Мисля ,че дойде време да продължа с традицията си с безмислените постове :).След малко трябва да излизам,с една приятелка ще ходим до Кауфланд ^^,да си купим нещо за хапване и некое и друго списание =).
^^SID-Ajisai.mp3^^
Та...цял ден се развяяявам по пижама и ми е гот,суперско.И ето,пак запецнах.Голямо желание имам да пиша тука и като запо4на...мозъкът ми изклю4ва.Ужас.Ем до после в такъв слу4ай \/
|
| posted by Amaya @ 6:47 пр.об. |
|
|
|
| петък, ноември 24, 2006 |
| Колко болезнено права е тя... |
Колко жалко е,че не мога да копирам поста на най-добрата ми приятелка.И си мисля,колко болезнено права е тя.За всеки интересуващ се www.geri-moonrise.blogspot.com
Всъщност може би наистина я има,въпроса е колко пъти си способен да изтърпиш трънливия път към нея.Аз също се блъскам с въпроса "Ще я изпитам ли отново?" след като скоро изгубих наистина 4овекът ,който съм оби4ала за пръв път в живота ми досега.И смело го заявявам.Изгубих вси4ко,толкова бързо,4е го осъзнах дале4 по-късно.И все още бях опиянена,летяща в облаците.Не мисля кво пове4е мога да пиша.Няма ден ,в който да не мисля за това,което изгубих.Няма.
|
| posted by Amaya @ 2:12 сл.об. |
|
|
|
| понеделник, ноември 20, 2006 |
| Не искам даскало..:( |
Добро утро....Не мога да си отворя о4ите.Снощи си легнах в 2 без 15.Със Сал 4атихме и се хилихме като ненормални,обсъждахме Мана и още пове4е се смяхме...Ох,как не ми се тръгва за даскало,не е истина.Ще правим контролна по алгебра,аз естествено нищо няма да направя,коннтролна на думи по английски и допълнително 4 часа учене на Презънт Пърфект.ЩЕ УТРЕПЯ БАБА СИ!АРГХГГГГГГГГГГХГХГХ УЖАС!Как смее да подслушва телефонните ми разговори?!За ква се мисли!?ВЕЩИЦА!......
Офффффф няма да спре тая жена да ми лази по нервите.То това и е като хоби,мама му стара.На вси4кото отгоре всяяка сутрин нахълтва в стаята ми и запо4ва да крещи кога ще ставам и кво ще обли4ам...Не си ли е моя работа бе?!Аз спя,а тя се къса да вика.За всичко ми търси сметка.Пууу нахалитет.Ай няма да говоря за нея щото рискувам да си с4упа монитора.
Докъде бях стигнала?А да.Училището.Ми кво да се прави,поне съм втора смяна и се наспивам.След 20 минути трябва да запо4на да се приготвям.Aдам Броуди е голям сладур^^.Ииии това е от мен засега.Айде до следващия път,мили мои :D
|
| posted by Amaya @ 1:31 пр.об. |
|
|
|
| неделя, ноември 12, 2006 |
| NO Girugamesh NO Life |
\/ Нещо май пак прищраках...хах колко нормално за моята особа.Особено когато е неделя иии не ми се налага да у4а,защото съм втора смяна...Снощи най-добрата ми приятелка "спа" у нас,легнахме си в 5 без 15 и трябваше да станем в 9 без 15,заради нейните 4астни уроци.Цялата ве4ер циклим на компютара,гледаме клипове,слушаме музика и се хилим като идиоти.Ем 4е кво,няма по хубаво нещо =).Та...за малко да заспя във ваната тая сутрин,щото от 4 4аса сън и досадно звънене на будилник трудно нещо може да ме задържи на крака...На всичкото отгоре нокътя на палеца ми се счупи най-позорно,а беше най-дългият ми и любим нокът.
Ух...момент да си заредя плейлис та с песновките на Girugamesh.Евала,как ги изкопах тез,като феномен са =).Водят до пристрстяване....
Гладна съм...Какво ли да ям?Супа Маги=буламач от класа без нищо или пържени картофи=да ям след 2 4аса.Докъто ги обеля и изпържа 2 супи Маги ще съм изяла.Оф,ми май ще ги комбинирам две4ките работи.Мдам,отивам да си сготвя.Оставям си засега и надувам Girugamesh да се чува в кухнята ^^
|
| posted by Amaya @ 1:44 пр.об. |
|
|
|
| събота, ноември 04, 2006 |
| Един безмислен пост...вол.4 |
Алоха =) Ся се 4удя и мая какво да правя,върнах се от ки4ука преди малко (обядвахме с майка ми,баща ми и неговия син,тъй де моя не-то4но-брат) и ся ми измтъзват краката.Ям Лейс зелен и .....дори нз какво да пиша.Момент да си отворя Пит-була.***
Готово,този път нищо не изпръсках и не го разлях половината.Боли ме корема,спала съм на криво и съм като развалина.
Сега се самопоздравявам с Dir en Grey-Kasumi ^^ и чатя със Салка.Примпомня ми си моменти от миналата година и се хилим както винаги.Оф наистина нямам представа кво да пиша.Сори 4е ви изгубих времето...\/
|
| posted by Amaya @ 5:07 пр.об. |
|
|
|
| неделя, октомври 29, 2006 |
| The Cape of Storms |
So where do I sail?
A ship losing control
My cries swallowed up,lost in the ranging sea
So where has love gone?
Will I ever reach it?
The Cape of Storms echoes the pain I feel inside
You'll never notice
The colour of sin
Just as the storms clouds close in
It's dark
Here in the shadows
I am pursued
Until of the ends of the world
Embraced
The ghost ship wanders far
For there is no guiding star
And this treasure has no meaning anymore
So where do I sail?
A ship losing control
My cries swallowed up,lost in the ranging sea
So where has love gone?
Will I ever reach it?
The Cape of Storms echoes the pain I feel inside
You know completely
The taste of sin
Melting sweet in your mouth
Like chocolate
A moment of pleasure
You are fulfilled
But every dream has its time
To die
The ghost ship wanders far
For there is no guiding star
And this treasure has no meaning anymore
Will this be my fate?
So where do I sail?
A ship losing control
My cries swallowed up,in the ranging sea
So where has love gone?
Will I ever reach it?
The Cape of Storms echoes the pain I feel inside
*** ***
http://www.youtube.com/watch?v=vaveSrfDP1I&mode=related&search=
|
| posted by Amaya @ 8:35 пр.об. |
|
|
|
| четвъртък, октомври 26, 2006 |
| Тази песен ми къса сърцето... |
Да,така е.Особено като започва.Докъто си слушам Cassis на Gazette се чувствам различно.Едно такова ми става тягостно и все си мисля за едно и също нещо и за един и същи човек.Тъпо.А всъщност не си заслужава.Понякога се чудя защо всичко не може да изчезва само като щракнеш с пръсти-чувства,мисли,хора-всичко.Ама явно не стават така нещата.Отново тъпо.
И всъщност защо го пиша ся тва?Щото няма какво да правя-мн просто и ясно.Утре отново трябва да 4уя отвратителната мелодия на алармата в 6 без 15 и с мъки да се изтърбуша от кревата.После айде пак се блъскай в рейсове като ненормалник.Искам кола.
Добре че поне времето прекарано в даскало е супер-велик клас,велики даскали,особено класната.Там се чувствам супер.Е,има някои хора ,които могат да се държат по леко по-разли4ен на4ин нооо не може вси4ко да е перфекциозно.Сега превклю4их на Ain't afraid to die на Dir en Grey.Песен,кояот също ме изпълва.И по дяволите пак мисля затва нещо.Аман.Искам да имам амнезия.И 4удно как винаги съвсем сами4ка успявам да се забъркам във вси4ки възможни и заобикалящи ме каши.Иронично е 4ак.И аз не знам дори сега как успявам да си изсму4а от пръстите това,което пиша.Или поне се опитвам,май не особено успешно.Или пък успешно...ох.Липсата на дълъъъъг сън ми се отразява явно.Ммм поне сега ми се събират 5 почивни дни-цели 5!!!То е като Дар Божи бе,Господи!Благодарско =).Ех ,постигнах първата си ухилена физиономия от 15 минути насам.Мда,тея дни ме е хванала манията да се усмихвам постоянно.Дори да се слу4и нещо кофти аз пак се хиля тъпо.И на кво се дължи?Нямам представа.И добре 4е нямам.Вече бая хора си забравиха блог4етата.И аз моя го бях занемарила,ма то едва ли има още хора дето го 4етат.Еми нищо де,то си е удоволствие да си губиш времето тука.Поне за мене е удоволствие.11 4аса...Затваря ми се о4ните ябълки....Хубаво е да спя,ама само ако не зная 4е утре пак ще вампирясвам рано.Ем такъв е живота.Мисля да зарежа дотука тоя смехотворен пост.И дано следващия процеди поне един лъч на надежда.
|
| posted by Amaya @ 12:42 сл.об. |
|
|
|
| неделя, октомври 22, 2006 |
| Japanese Rock Music RulezZz Vol.2 |
Да,досетих се ,че трябва да добавя една групица ^^Велики...
Gazette :)))))))))))))
Това са Кай(барабани),Руки(вокал),Рейта(бас),Аой(китара) и Уруха(китара).Групата е основана през 2004-а.И имат няколко албума -доста добри:Nil,Gama,Waifu и някои други ,които не съм слушала все още :).За първи път 4ух Filth in the Beauty и сега ми е любимата тяхна песен заедно с Cassis,Reila,Bathroom,Taion и други.Просто са уникални,4уйте ги! :) Ура за Gazette! :D
Спешъл фор ю ^^:
http://youtube.com/watch?v=mG8RyGB9iQc
Надявам се да ви хареса
П.S.Не се подлъгвайте по това как запо4ва :D
|
| posted by Amaya @ 10:22 пр.об. |
|
|
|
| петък, октомври 13, 2006 |
| Строшена? |
Да,точно строшена.На милиони 4астици,които не знам как да подредя,опитвам се ,но никоя не заема правилното си място.Мда,така е.Така се 4увствам сега.Опитвам се да не се 4увствам отхвърлена,зарязана и т.н.,ама нещо не се полу4ава.Тва ще е най-краткия ми пост,но същевременно и този,изпълнен с най-много 4увства.Мразя ещо да се слу4ва пред о4ите ми,това да ме съсипва ,а аз да не мога да го предотвратя.И ми е мъ4но.За първи път губя нещо толкова ценно за мен.И нз как ще свикна с тази мисъл...
|
| posted by Amaya @ 12:19 сл.об. |
|
|
|
| неделя, октомври 08, 2006 |
| Japanese Rock Music RulezZz |
Както самото заглавие казва:мда,японската рок музика наистина рулира във всяко отношение.Нямаше какво да правя,та реших да ви запозная с любимите си японски групи и певци,защото наистина си заслужават =):
Такам,тези които виждате са D'espairsRay.Няколко думи за тях:
Членове:4
Вокал:Хизуми(първият)
Бас:Зеро(този до него)
Соло китара:Каруи(под Хизуми)
Барабани:Цукаса(последният :Р)
Първата песен,която 4ух беше:Garnet
Албуми:Coll:set и други сингли
Любими песни:Born,Garnet,Reddsih,Grudge,Hai to ame,Maze,Tsuki No Kioku
Групата е основана през:1999 година
 Това са Dir en Grey =)
Членове:5 (запо4вам да ги представям от ляво надясно)
Барабани:Шиния
Бас:Тошия
Вокал:Кайо
Соло китара:Дай
Соло китара:Каору
Първата песен,която 4ух беше:Kodou
Албуми:Gauze,Kisou,Macabre,Missa,Six Ugly,The Final,Withering to Death,Vulgar
Любими песни:Kodou,The final,Kasumi,Obscure,Yokan,Filth,Ain't afraid to die
Групата е основана през:1997
 И ето ги и.....Alice Nine
Членове:5 (пак по картинката описвам)
Соло китара:Тopa
Бас:Сага
Вокал:Шоу
Барабани:Нао
Соло китара:Хирото
Първата песен,която 4ух:Kowloon
Албуми:Zekkeishoku,Alice in wonderland,Blue planet,Kasou mishou
Любими песни:Kowloon,Yami Ni Chiri Sakura,Hanabi,Velvet,Q,Number Six
Групата е основана през:2004
 Това е Хиде (Хидето Матсумото).Починал е през 1998 на 2-ри май.=(
Хиде е един от основоположниците на японската рок музика.Изпълнявал е ролята на китарист в групата X-Japan и е бил вокалист в групата си Spread Beaver.
Първата песен ,която 4ух:Pink Spider
Албуми:Все още не съм запозната добре с твор4еството на X-Japan и Spread Beaver.
Любими песни:Pink Spider,Doubt
ПОКЛОН пред паметта на Хиде...
 И...Мияви,естествено,закъде без него =)
Има солова кариера,свири на китара и пее.Голям сладур е,на 25 години.
Първата песен,която 4ух:Kimi Ni Negai Wo
Албуми:Dear my Friend,Dear my Friend B,Miyavizm,Senor Senora Senorita,Jingle Bell,Coo Quack Cluck,Galyuu,Jibunkakumei-2003,Tariraritarara,Kekkonshikinouta,Freedom Fighters,Jibun Kakumei
Любими песни:засега-Kimi Ni Negai Wo,Ippiki ookami ron,Ekisentorikku otona Yamai,Freedom Fighters
Toва са ми най-любимите,наред с тях могат да се наредят и други изпълнители и групи,на които все още не съм 4ула пове4ко песни.Такива например са Mucc,Moi Dix Mois,Hyde,Kagerou.Това е от мен засега,оставям ви и продължавам да се наслаждавам на Японската велика рок музика.Пийс и до скоро :Р
|
| posted by Amaya @ 11:59 пр.об. |
|
|
|
| понеделник, октомври 02, 2006 |
| Безмислен пост Вол.3 |
Ха,тез дни се чувствам супер :).И нз да има конкретна причина,ама ми е много яко.В даскало минах 1-ва смяна и сутрин в рейсвете се чувствам като в консервена кутия.Ужас...Сега слушам Пинк,тази новата песен.Много ме радва =)
Keep your drink just give me the money....I'm not here for your entertainment....
Иначе нещо ново около моята особа няма.Засега.Купих си нов скицник и...съм готова отново да творя =)...Не че нещо постигам ама много оби4ам да си драскам.:).
В даскало си прекарвам велико-сформирахме си "клюкарска тайфа" и искам да поздравя нейните членове:Айше,Гери Михайлова,Катето,Елина и Изаа...Знам 4е нямам как да го видят тоя пост ама аз да си кажа 4е ги оби4кам и ме кефят,клюкарската длъност ни се отдава безпроблемно ;).
Такам...кво друго да кажа...?А,да.С май бест френд се сдобрихме относно оназ простотия за копирането...та тъй,и ная нея едно голямо "гуш" и сори за лютите приказки дето избълвах по нейн адрес.СОРИ!Оби4ам те и не ми се връзвай на тъпотиите.
Ся ве4е наистина нз кво да кажа...Ми май няма кво...хайде бай от мен,до следващия безмислен пост =).
|
| posted by Amaya @ 9:51 пр.об. |
|
|
|
| сряда, септември 27, 2006 |
| Обида или ярост? |
Не,ярост е твърде силна дума,може би "ядосване" е по-подходяща в слу4ая.Но за обида-да,тя си е на място.
Обидно е ,че всичко става пред о4ите ми,тя дори няма намерение за извинение или признание.Нали всеки човек е единствен и неповторим?Е,поне така трябва да е.Още по-гадно става когато така о4евидно и без да й пука го прави,нали?Може би никой не схваща за какво говоря...ами 4естно казано не пиша тука за да схванете.Просто няма на кой друг да обясня,понеже въпросният 4овек "бяга"...И се 4увствам тъпо,защото все пак ми е ултра близка и едва ли заслужавам да стане така.И нз какво трудно има в това да ... има свой собствен стил,и характер и...вси4ко останало.И как й е толкова лесно да отри4а като я питам,въпреки 4е й двете знаем отговора?Познавам я от толкова време ,а ме лъже невъзмутимо и без да й дреме...Къде ни отида приятелството?Това приятелство което задържахме толкова време?Къде е сега?Еми няма го...ве4е.Защото аз не съм 4овек ,който може да бъде лъган и имитиран,мразя го това.Този е най-....трудният за писане и тъжен пост,който съм писала досега.Едва ли мога да понеса пове4е от понесеното до тук.И краят е доста странен,такъв какъвто никога не съм о4аквала.
|
| posted by Amaya @ 12:23 сл.об. |
|
|
|
|
| Защо се чувства така? |
Здравейте на всички,които все още 4етат този блог.Преди да вляза в банята тази ве4ер про4етох поста в блога на едно моми4е,много скъпо за мен.И се чудех досега защо тя си мисли ,че не съществува?И ми хрумна,че понякога ние-приятелите,сякаш забравяме за хората,които ни подкрепят и веселят...И защо става така?
Почувствах се кофти ,когато про4етох ,че въпросното моми4е се чувства отхвърлена и ...незабележима.Но и аз съм се чувствала така.И е едно от най-гадите чувства,които можеш да изпиташ,наистина.Опитах се да разбера защо тя се чувства така,защото я познавам прекрасно и по4ти във всички слу4си бих се досетила.Но не и този път.Не казвам ,че няма при4ина ад се чувства така,съвсем не е това...Просто това ме навежда на мисълта ,че може би сме се отчуждили една от друга,което е жалко,наистина жалко.И тъжно.Та,чрез този пост бих искала да й се извиня ако съм допринесла без да искам с нещо за сегашното и състояние.Съжалявам,каквото и да съм направила.Мисля 4е заслужаваш да знаеш 4е съм с тебе...винаги е било така и едва ли скоро ще престане да бъде.Съжалявам...
|
| posted by Amaya @ 9:51 пр.об. |
|
|
|
| вторник, септември 26, 2006 |
| Алоха...:Р |
Здравейте...ох,още ми се спи,снощи ми се наложи! да пиша домашни по английски.Легнах си в 1.30 и естествено вместо в 8.30 станах в 10.30-е ся,някакви си незна4ителни 2 4аса,през които трябваше да у4а за входното по математика :Д...И без туй нищи4ко няма да направя,нищо ново де...
Хм...таз картинка мноу ми харесва,още пове4е 4е е предназна4ена за моя милост...Човека,който я направи много си го обичам,той си го знае,ама аз пак да кажа...Голямо тенкс на него :).
В4ера...отново си прекарах велико в даскало,май запо4вам да свиквам :).Няма от какво да се оплаквам...засега =).Незнам какво да пишааа...или споделя.Слушам Dir en Grey-Kodou (който не я е 4увал да го направи ;)).
Случвало ли ви се е да харесвате някой по много особен на4ин,направо да го оби4ате?...На мен сега и се случва подобно нещо =) и чувството е невероятно,наистина.Който не го е изпитвал е загубил много =).Особено ако този 4овек ти е най-добър приятел,например.Тогава се чувстваш още по-сигурен,нали?Е поне при мен е тъй =).Особено онова "преобръщане" в корема като си помислиш за този 4овек...тоолкова е приятно...Всичко е приятно и както една моя велика приятелка (Салка-малка) каза : "Не мисли какво ще се слу4и в бъдеще,защото така пропиляваш ценните моменти,а именно настоящето" =)...
|
| posted by Amaya @ 1:30 пр.об. |
|
|
|
| понеделник, септември 25, 2006 |
| Изпитвам носталгия... |
 Да,носталгия е то4ната дума.Днес ходих до старото си училище да се видя със бившите си съу4еници.И ми стана...мъчно.Преди се радвах ,че отивам на ново място при нови хора,но сега разбирам че през цялото време съм искала да бъда на старото място със старите познати лица.Защото там се чувствах...наистина щастлива.Не ме разбирайте погрешно-аз харесвам новото си училище и клас.Дори повече отколкото съм предполагала.Но....Някак си бих дала всичко, за да бъде по старому.Видях се с Русалия (Салкъ ^^) и си спомних затова как преди прекарвахме цялото си време в даскало заедно.Видях се и с другите си съу4ени4ки.Сега можех отново да съм там,да карам биология в момента.Харесва ми настоящето ми,но нещо ме тегли назад...Отново към всико изживяно,към всичко което съм изпитвала с старият клас...Наистина е жалко,защото няма,никога не е имало и няма да има клас като бившият 7а.Така е,съвсем вярно.Защото може и да не бяхме най-задружният клас,но бяхме нещо пове4е-всеки можеше да раз4ита на всеки за по4ти всичко.Може би това важи и за новият ми клас,но все още да не съм го осъзнала.Все пак ги познавам само от седмица,едва ли мога да преценя ситуацията веднага.Просто днес ми се щеше да се върна назад във времето,защото като влязох в у4илището,видях отново познати физиономии да хвър4ат насам-натам,познати у4ители,приятели...Страшно много ми домъ4ня 4е не съм част от това...Може би ще кажете ,че правя от мухата слон.Всъщност може и така да е,и аз нз.Но пък мисля ,4е си заслужава да се върне времето назад дори и само за ден,за да си спомним какво беше преди.Как се чувствахме преди,какво изживявахме и пред какво се изправяхме всеки ден в у4илище.И някак си всичко беше по-лесно когато си с познатаите до болка същества....Не съм предполага 4е така ще ми липсва старият клас,но....е факт.Така се чувствам и не мога да го променя,освен докъто не отшуми с времето.И...съжелявам че ве4е не съм 4аст от бившият 7а клас...Наистина жалко.
|
| posted by Amaya @ 1:34 пр.об. |
|
|
|
| петък, септември 22, 2006 |
| В негова памет... |
Това е пост в памет на
един японски соло китарист.Въпреки 4е не е по4инал скоро,мисля 4е заслужава да му отдам по4ит,независимо 4е се е самоубил.Мисля,4е Хиде е бил страхотен музикант и колкото да ми е неприятно 4е не е м/у живите,аз уважавам неговото решение да отнеме живота си.В знаk на вярност и по4ит бивш 4лен на групата му се е заклел пове4е никога да не седне зад барабаните.И все,пак ....сtрувало ли си е Хиде да напусне този свят,независимо от сложността на ситуацията ,в която е бил попаднал за да го подтикне към това да посегне не житова си?Може би да,може би не....
По4ивай в мир! |
| posted by Amaya @ 7:54 пр.об. |
|
|
|
| сряда, септември 20, 2006 |
| Ха,веднъж всичко да се нареди добре... |
Добро утрроо :Р...
Да,засега всичко върви горе-долу добре :).А,за новият клас-харесва ми.Учудващо попаднах на много як клас.Единственото момче в класа наистина го съжалявам-горкия,той ще се побърка в тоя кокошарник :Д.От всяка страна погледното засега няма за какво да се оплача,което е супер.Като си спомня как се притеснявах преди първия у4ебен ден....сега ми е смешно.:) Втората смяна е хубава нещо ,макар 4е сега в на4алото хич не съм свикнала с натоварването в у4илище.Неска пак имам 6 4аса английски...Бая изморяващо действа...А и мразя да пътувам в рейсове,особено като се пълни..Дори в4ера като се прибирах ве4ерта бях в един претъпкан рейс и селзнах на половината път :Д.
Ох неска последен ден даскало...за тази седмица :).Ликувам!Имам 4увството 4е съм у4ила цял срок...Мисля да продължавам да си суша косата :Р,до следващия път ;) |
| posted by Amaya @ 10:51 сл.об. |
|
|
|
| неделя, септември 17, 2006 |
| Още един безмислен пост Vol.2 |
Айде пак започвам с безмислиците.Неска ни е първият ден на даскало...И аз съм втора смяна,което ме устройва и ме кефи :Р.Все още е рано ,за да запо4вам да се приготвям за дасало,пък и няма никой в скайп-изглежда всички са 1-ва смяна...(нека им).И нз какво да павя.Както обикновено ПС-то ще загрее бързи4ко и ще трябва да го изклю4вам...Поне няма да ходя сама на у4илище,е надявам се да е така де...
Мм японците имат бая стойностни песни,много ми харесват.Сега съм се посветила на Reddish-D'espairsRay.Дивашка песен :Д.Нз какво друго да измисля,като се върна от даскало и като изгледам старта на ББ3 ще споделя впе4атленията си от наистина първия у4ебен ден.;)
Пийс :Р
|
| posted by Amaya @ 11:52 сл.об. |
|
|
|
| петък, септември 15, 2006 |
| Честит първи учебен ден на всички.... |
Да,започна се.Дойде 15-ти септември и си замина със същата скорост.Днес посетих новото си училище.Мина...добре.Даже сравнително добре,по-добре отколкото очаквах в интерес на истината.Запознах се с пове4ето мои съученички.Само едно момче в класа.Мисля,че ще се разбирам с тях или поне аз от моя страна ще се постарая :-).
Честно казано и искам тук да кажа едно голямо "тенкс" на ПешоОоОоО.Щото отидохме заедно и ме изтърпя :Р,тенкс Пешо,наистина си прекарах супер,нз за теб.Дори и колата със сол и черен пипер ми хареса :).Супер си и оценявам всичко,което правиш :)Надявам се да си останем приятелчета...:)
Та това е от мен хорица...Нямам време да се разпростирам,4е ме о4аква поредният 4-ти епизод на Призън Брейк :).Айде Пийс и до следващия път :)
|
| posted by Amaya @ 11:26 пр.об. |
|
|
|
| понеделник, септември 11, 2006 |
| Един безмислен пост...:D |
Мда,безмислен ще да е... :)
Такам,първо искам да споделя с вас някой неща,които явно са ми взели акъла,защото съм си ги записвала тук-там.Започвам :Р
Любовта е пламък,който не може да бъде укротен и въпреки,че сме нейна доброволна жертва,ние не носим вина.Доверие е думата,която вси1ки любовници знаят,славното изкуство на опетнените души.Ние не носим вина.Колкото повече имаме,толкова повече искаме и толкова повече нараняваме сърцата си.Това винаги завършва със сълзи,така че нека продължим да се преструваме,че раят ни си заслужава чакането.Нека продължим да се преструваме,че всичко ще е наред.Нека продължим да се преструваме,че това ще е краят на копнежа ни.Нека продължим да се преструваме,че всичко е наред,когато се появяват съмненията,играта започва,тази,която никога няма да спечелим,винаги завършва със сълзи...
Мда,това много ми хареса и реших да го препиша и тук.Интересно колко много чувства са вложени в него и колко много гледни точки са изложени.Наистина ме впечатли :)
Други неща,които бих искала да имат място тук са моите рисунки,за съжаление обаче няма как да се появят тук.
Очертава се безмислена вечер.Отново съм пуснала Born на D'espairsRay,за кой ли път днес,не знам.Утре пне ще спя доколкото искам и ще задоволя мързела си.В продължение на няколко дни ставах към 9.30 ,защото с най-добрата ми приятелка трябваше да вървим по задачи,тъй де ,да си купуваме каквото ни душа иска.Удовлетворяващо действа.Трябва да опитвате,ако не сте го правели.
Бях до НОВОТО си училище да си запиша НОВИТЕ у4ебници...И осъзнах колко е близо началото на нещо напълно непознато и се притеснявам.Не се срамувам да го кажа.
Такам,мисля да отида да прочета някой и друг ред от "Повелителката на метлата".До следващия път...когато пиша.
|
| posted by Amaya @ 11:59 пр.об. |
|
|
|
| петък, септември 08, 2006 |
| Семействата са поредното неразбираемо нещо... |
Мда,по-скоро бих казала ,че отношенията м/у хората са странна работа.Сега тъкмо прочетох пост на най-добрата ми приятелка,отнасящ се за проблемите в нейното семейство.И се замислям...хах,та кое семейство няма проблеми и разправии?Твърде жалко,наистина.Моето семейство също не е идеално.Впро4ем сега бих казала ,че е идеално ,преди не е било.Все пак съм се замисляла с кво едно малко бебе,визирайки себе си,може да отблъсне собственият си генетичен баща?Да,интересно как...Все пак тази мисъл и други подобни са ме...тормозили и натъжавали дори.Някои са ми казвали "Не си заслужава да се кахъриш за подобно нещо","Не мисли за това"... Ха,лесно им е да го кажат.Случвало се е и да се ядосвам на въпросите на хора,които явно не знаят как се постъпва тактично.Хах ся нямам време да довършвам ,до друг път :).
|
| posted by Amaya @ 12:46 сл.об. |
|
|
|
| неделя, септември 03, 2006 |
| Няма скука засега... :) |
Мда,няма скука!Защото най-добрата ми приятелка файнали се върна от почивката си с майка й.
Училището наближава и ми предстои да се сблъскам с куп нови характери и физиономии...Това ме притеснява.Мразя нова обстановка,мразя да свиквам с нови неща и да отвиквам от старите.Мисля,че в новото ми училище "СОУ Св.Патриарх Евтимий" ще ми хареса,поне така се надявам.Всичко ще е толкооова странно...да си в един клас с напълно непознати,вместо както всеки предишен 15-ти септември да се съберете целия стар клас в двора на старото училище.Както беше преди...Действаше ми супер успокояващо да видя всичките си съушеници-някой променили се,други не.Радвах се отново да вляза през входа,защото се чувствах като у дома си.Голяма част от съзнателният си живот след 7-мата година съм прекарала там.Спомням си всички хубави и за съжаление ужасни моменти.Което е нормално,де.Чувствах се спокойна като видя старата класна и другите учители.Сега всичко ще е различно и поне няма да отида сама,защото нз как щях да се справя.Вече наистина сериозно се подготвям за даскало,все пак имам 12 дни до започването му.Надявам се класът ми да не е като предишният.Защото наистина ще е много ,много жалко.
Всеки се ентусиазира като започне да пазарува за училище-новите дрехи,обувки,химикали,учебници,ако щете...Поне с мен става така.Друга година щях да изгарям от нетърпение да тръгна пак на училище.В началото си мислиш ,че няма да ти е трудно,затъжил си се за познатите физиономии,добрите приятели,дори и обичайните дразнители например...Сега се чувствам по-различно-имам всички неонходими неща за училище (почти всички) ,но не проявявам чак такова желание да го посетя.Не че ме мързи или нещо такова (е ,и това го има...),но просто не мисля че съм готова да се сблъскам с тази неизвестна действителност.Имам приятели,които биха ме подкрепили там,но не и в моя клас.И моята стесителност може да се окаже малка пречка в опознаването и запознаването с новите ми съученици.Мисля си,че всеки мой връстник се чувства така (почти всеки),всеки го очаква непознатото и новото.Но пък ... никой не знае какви изненади могат да се крият там.Е,след 12 дни ще разбера със сигурност...Дано не психясам дни преди това....:))))))))
|
| posted by Amaya @ 12:30 сл.об. |
|
|
|
| сряда, август 30, 2006 |
| Мразя,когато става така :( |
Ето ,дойде срядата.И майка ми си тръгна.Това е може би едно от най-гадните чувства.Все пак когато прекара повече време тука свиквам всеки ден да съм с нея и когато дойде време да се прибира ми става много ,много кофти.Разбираемо,може би.Та,да изясня нещо.Майка ми идва няколко пъти в седмицата ,защото живее в съседния квартал.Нямам нищо против това и не е плод на някаква семейна трагедия,споко.Живее с втория ми баща,когото обожавам ;).Но винаги когато си тръгва ми става адски тъжно.Все пак ми е майка.Винаги съм искала да я виждам когато пожелая...Тъпо,тъпо,тъпо.Тя също винаги се натъжава..Но стига съм ви занимавала с това.
Ммм...мисля да отида да си похапна дюнер,или може би нещо друго.Коремът ми дава отзиви да бъде навестен чрез консумация...Тъй ще направя.
|
| posted by Amaya @ 6:26 пр.об. |
|
|
|
| вторник, август 29, 2006 |
| Моите приятели-закъде без тях |
Тази тема я посвещавам на моите дружки-хората,на които мога да разчитам и мнгого обичам :).
Елена-изключително добър и забавен човек.Понякога може да те тръшне на земята от лафове :).Много си я обичам и държа на нея.Надявам се и тя да изпитва същото и пожелавам много късмет в танците,макар че не и е нужен,тя може да се справи със всичко.Елии,с теб съм и те обичкам!
Гергана-момичето си "ходи по тавана" :) .Страшно забавна и винаги може да се разчита на нея.Луда глава като мене.Всичко,което съм искала да и кажа,съм го направила :).Тя е дъ бест фор евър!Винаги се опитва да ме развесели и ме разбира.Всъщност не мога да изразя колко си я обичам.Герии,обичам те,шматке,даваи все така!
Десислава-това момиче е един от малкото хора ,с които мога да прекарам наистина прекрасно.Когато кръстосваме пътищата с нея,времето ни минава неусетно и изключително приятно.Десиии,душа,знаеш 4е те обичам,ама аз пак да си го кажа-оби4ам тее! :Р
Мария-бяхме в една група в детската градина.И се запознахме отново на курсовете(мразя ги ,мразя ги,мразя ги).Супер забавен и открит човек.Единственото нещо ,което ме караше да ходя всяка събота на курс бяха тя и Десито,защото ми е страшно забавно с тях.Мимз,страхотна сии,давай все така.Обичам те!
Ханна-на един акъл сме,може би.Забавна .но и малко стеснителна.Ханна е точен човек и много я уважавам-главно за у4астието и в 4асовете по Бг и литература :).Шегувам се.Ханна си е Ханна.Обичкам те,човекоо!
Русалия-преди бяхме много по-близко,но сега нищо не ни пречи да си спомняме с усмивка предишните ни лудории.Единственият човек ,който ме е разбирал безпогрешно.Обичкам,те,Сал:)
Цецо-луд, луд,луд.Тва мога да кажа за него.Забавен и винаги трябва да се вслушва във филмите,които му предлагам да гледа :Р
Пешо-отскоро го позавам (е,не чак толкзо скоро),но си ме кефи човека :Р.Луда глава като мене,обича да се бъзика с кой ли не.Шамане,стой си такъв.;) и за догодина си вземи Райд макс за хебарките на село :Д
Живко-Живко си е Живко.Лудак :Р,запалих го по Крейдъл ъф Филт :Д.Мъртъвко,ю рул!
Това са моите най-близки приятели.Надявам се и в бъдеще отношенията ни да се запазят.Обичам ви ,хорааааааа,без вас съм за никъде!{}
|
| posted by Amaya @ 1:45 пр.об. |
|
|
|
| събота, август 26, 2006 |
| Поредният еднообразен ден... |
Не можах да спя пове4е.Два кощмари ми дойдоха в множко,притова един след руг.Отказах се да правя нови опити за дремене,защото ми омръзна да сънувам прростотии и да скачам 2 педи от леглото във финалният момент.Е,първият сън ,който сънувах беше невероятен.Сънувах как с майка ми гледахме звездопад с още мн други хора-непознати.То пове4е прили4аше на фойерверки този свездопад и най-интересното беше ,че бяхме на въздъшно легло във небето...Появиха се три луни,звездите се разпръскваха и падаха като прах,блестящ и великолепен прах.:))Няма да си хабя времето за другите два КОШМАРА...Наистина се стресирах по тях.
Сега си свалям филм,трябва да го направя на диски да го гледам на двд-то,което в4ера получих.:)(парти)
И като гледам днес пак ще е топло...и пак ще прекарам по един и същ начин.Майната му на всичко,отивам да закускообядвам:Д:Д.Чао засегаа
|
| posted by Amaya @ 1:00 пр.об. |
|
|
|
| четвъртък, август 24, 2006 |
| Пфу...горещина |
Мда ,наистина е много топло.Или може би на мен ми е горещо...Незнам ,но сякаш изгарям отвътре...Бях до Кауфланд и си купих...чанта :))).Понякога на човек му е нужно да си самоподари нещичко-действа като мехлем за душата.
Всъщност обичам студа.Чувствам се по-добре ,когато ми е студено.Когато съм със горнища и хубави якета.Незнам,може би повече се харесвам в този си вид.Обичам и когато навън е навалял много сняг.Всичко изглежда тъй чисто...Харесва ми да лежа на леглото под прозореца в моята си стая и да гледам как снежинките падат от иначе бялото небе.Толкова ми харесва да ги гледам как падат грациозно,изведнъж вятърът ги подхваща и започват да се въртят лудешки в кръг,след което отново се успокояват и изчезват от погледа ми.Кагато съм навън през зимата и вали сняг разглеждам снежинката и се любувам на това колко е съвършенна.Нейният живот е тъй прекрасен.И твърде кратък за да изпита каквито и да било болки и разочарования.Все пак това е просто замръзнала вода,нали?Просто начинът ,по-който е замръзнала ми харесва.В чудновата форма.Като бяхме малки правихме снежинки от хартия и ги залепяхме на прозорциите на ласните стаи.Приличаха повече на звезди :).Също обичам когато почти няма слънце.Обожавам вятърът.Сякаш тои отвейва всичките ти грижи и лоши мисли.Освобождава духа ти се чувстваш някак пречистен.Поне аз се чувствам така.Относно времето това са нещата ,които обичам-зима,облаци,сняг,дъжд и вятър...Няма нищо по-хубаво от прохладно време на саме със себе си...
|
| posted by Amaya @ 11:18 пр.об. |
|
|
|
|
| Музиката :) |
Музиката за мен е не просто нещо,което дрънчи в нечии уши.Тя е средство за разпускане и отмора,нали? :-)Всеки човек харесва различни стилове музика и това може би се дължи на различията на характерите.За някои метълът например е безумно и ненужно "дращене" и "крещене".Дори скоро четох някъде че го определят като "звучна оригня в лицето на нацията",което просто ме тръшна на земята,образно казано.За други хора той е може би наи-разпускащото и прекрасно нещо ,което съществува.Смисълът на самите текстове кара тези хора да се замислят за живота си,за проблемите си,дори в много от случаите им помага да ги разрешат.Познавам такива хора.Една моя много много близка приятелка се самонарани под звуците на барабаните и китарите.Може да кажете "Ето какво причинява тази "оригня" на хората,които я слушат".Но не музиката беше причината тя да го направи,просто в този пероид е плувала в проблеми,незнаейки как да се измъкне от тях.Музиката вероятно и е дала сила да се нарани.Сила,която по-късно я развесели и тя видя ,че не всичко е тъй черно и мрачно както си го представяше.Та,разказвам всичко това ,за да обоснова мнението си за силата на музиката.Не говоря само за метълът като любим мой стил например.Хората се женят на фона на любима песен,правят любов на фона на любимия си стил,дори и деца се реждат с незабравимите песни.Когато чуеш дадена песен,тя може да те развесели,както и да те натъжи.Но все пак те кара да изпиташ някакви чувства,нали?
Определят музикантите като хора,ламтящи за пари и слава.ОК,нека поговоря за писателите.Сред тях има невероятни гении ,написали слова ,които дълбоко пропиват в кожата ти,в душата и сърцето ти.Някои хора плачат докато четат любима книга,други не заспиват ,улисани в страниците на поредният солиден том.Не е ли същото и с музикантите?Всеки от тях се опитва да остави следа в сърцето на слушателя по свой собствен начин.Чрез творчеството си той се стреми да действа възможно наи-позитивно на хората,които го слушат.Това важи за всеки един изпълнител,независимо от жанра.Поп-фолк певиците пеят само за любов,красота,понякога и за мъка и тъга.Това е техният начин да въздействат.Кючеците приповдигат духа на събра ли се приятели на по ракия или водка.Все пак си има музика за всеки момент,така да се каже.Визията на изпълнителите определя самата им музика.Поп-фолк певиците са с дълги коси,слаби,гримирани и ...нямам какво да се лъжем ,повечето изглеждат страхотно.И нали именно те пеят за любов ?А красотата е ключът към любовта.Метълистите например носят черен грим ,черни дрехи ,груби обувки и вдъхват страхопочитание,поне за мен де.И нали музиката им е мрачна,понякога подтискаща?Как според вас мадама на високи токове ,светъл грим и дрехи на Версаче ще изпълни траш песен заедно с банда занемарени групари?Интересна ще буде тази излагация.
Та исках да изкажа мнението си за музиката.За мен тя е наистина наи-доброто лекарство,независимо от настроението ми.Тя може да ми даде идеи и решения ,които да ме изведат от положението ,в което съм.И все пак всеки има нужда от разнообразие.Чудатостта на музиката е в промяната и.Всеки би обикнал музиката ако в определни моменти си пуска подходящите песни.Всичко е въпрос на характер,както казах.Жалкото е,че малко хора са способни да оценят всеки стил музика,по начинът ,по който заслужава.
|
| posted by Amaya @ 3:56 пр.об. |
|
|
|
|
| Никога няма....Вол.1 |
Има много неща,които никога няма да забравя.Със всеки човек е така.И все пак си мисля,че си заслужава да ги спомена.
Никога няма да забравя...
1.когато разбрах за вродената си болест
2.когато родителите ми ме изненадаха с първият ми домашен любимец
3.когато за първи път чух Еванесънс
4.смъртта на пра баба ми
5.първият ден,в който се появих на даскало с метъл дрехи
6.лято 2005
7.когато баща ми ми купи компа :П
8.когато осъзнах че вече бившият ми клас е един голям булшит
9.няма да забравя как с Сал си водихме един тетрадки с бележки от даскало
10.екскурзията ни с класа-последната със стария клас-Крумово,Асеновград,Бачково
11....
Всъщност има много неща,които ще помня винаги.Това е малка част от иначе обикновения ми живот.От което не се оплаквам,разбира се.Хубавите моменти са сякаш твърде малко,в сравнение с лошите.За съжаление сме "програмирани" така,че помним и лошите стрни на животите си.Но пък ао ги забравим,тогава как ще се научим да не повтаряме грешките си?Ирония на съдбата наричам цялото това нещо.
|
| posted by Amaya @ 1:32 пр.об. |
|
|
|
| сряда, август 23, 2006 |
| Честно ли е? |
Да,честно ли е да се събудя в 8 часа сутринта,при положение че съм заспала в 2.30?Трябваше да спя до 11 поне...Във все още сънената ми глава звучи сериалът на баба ми.Наистина много кофти започване на деня.
Като гледам това кафенце отстрани и ми се приисква да седи при мен и ароматът му да ме удря в носа.Жадна съм за клюки ,затово и днес ще си взема "Браво" и "Хаи клуб".Какво по-хубаво да правиш сутринта от това да четеш яко списание и да пиеш топло кафе с бисквити може би?Еми няма по-хубаво ;).
Сложих джезвето на котлона.Харесва ми живота у баба и дядо.Някак си всичко е тъй примитивно...Джезве за кафе,неавтоматична перялна,климатик само за хладно и т.н..
Тази вечер за пръв път от много време не сънувах нищо.Или поне не си спомням.Обожавам да сънувам,стига сънищата да са...как да се изразя...интересни ;).Всичко може да се случи в съня,абсолютно всичко.И е толкова вълшебно,изглежда истинско и като се събудиш се питаш наистина ли това е било сън или реалност.Поне моите сънища са такива.Понякога дори участват известни личности,о да,тогава става най-интересно.:))
Сега мисля да навестя кафето си с едно "Здравей..." :)))
|
| posted by Amaya @ 11:45 сл.об. |
|
|
|
|
| Началото... |
Идеята за подобен тип сайт,ако мога така да го нарека, ми я даде една приятелка.Позната.Всъщност бяхме много близки.Колкото и тривиално да звучи ,краят на годината даде край и на много от отношенията ни.Казвам много,а не всички.
За това държа да кажа,че ако въпросното момиче види някоя ...идея в моя блог,взета от нейния...не е нарочно.Ще се постарая да няма подобни смущения.Просто ми хареса нейният.Всъщност преди взимах много идеи от нея,които в никакъв случай не могат да се нарекат копиране.Та си мислих...Защо винаги съществува начин отношенията м/у дадени хора да се развалят?Или по-лошо-забравят?Не говоря конкретно за гореспоменатото моми4е.Просто слу4аят с нея ме наведе на тази мисъл.Стари приятели не се виждат в продължение на години,забравят се,губят връзка.Дори губят желанието си за осъществяването на такава.А това вече е лошо,нали?
Всъщност тази вечер ме навежда на много мисли.Знам ,4е ако сега си легна,няма да мога да заспя.Всяка вечер вися до след 1 4аса и ми е трудно да заспивам преди това време.Усещам как наближава времето ,когато ще гоня автобуса за даскало,закъсняла.
Та...би трябвало с този първи пост да се представя.Може би е така.И въпреки всичко това е моя на4ин донякъде за самопредставяне.Аз съм момиче,на 14 години от Пловдив-наи-великият град.Правя неща,които правят вси4ки мои връстници.Е,почти всички.:)Като например-ходя напред-назад с приятели,вися на компютара си по цял де от липса на друго занимание (хей,все пак сме във ваканция),прекарвам голяма част от времето си в слушане на музика и гледане на филми,бъзикам се със съседа над нас и съм спечелила яда му...Все скучни неща,които в повечето случаи са тъй успокояващи и действащи добре в/у психиката ми.Не си падам особено по шляенето без причина.бичам да става на моето и много хора не харесват това,но пък какво лошо има?О я стига,все едно някой може да ме убеди че всеки път се прекланя пред чуждото мнение без да направи опит да се обоснове и самоподкрепи?Всеки обича да се издига в очите на хората,включително и аз.Животът ми е обикновен,но не се оплаквам от това.Харесва ми такъв ,какъвто е.Харесва ми това,което съм аз.Но не може да се нарече самовлюбеност.И все пак,какво е човек без самочуствие?Мишена за обиди и подигравки?Да,всъщност е това.И кой го заслужава?
Мисля да приклю4вам със самопредставянето си.Каквото друго да кажа,ще е глупаво.Затова...еми и аз незнам,едно хубаво и спокоино "чао" ми изглежда добър завършек.Ами...чао.
|
| posted by Amaya @ 1:54 сл.об. |
|
|
|
|
| About Me |
|
Name: Amaya
Home: Пловдив, Bulgaria
About Me:
See my complete profile
|
| Previous Post |
|
| Archives |
|
|
| Links |
|
|
| Template by |
|
|
